Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Беше знаел, че тя ще дойде, ако отведе Фанкорт, уверен бе, че ще се уплаши какво би могъл да каже на писателя в тъмното. Тя стоеше съвършено неподвижна, докато снегът се сипеше по кожената й яка, по стоманеносивата й коса. Страйк едва виждаше очертанията на лицето й на слабата светлина от далечните прозорци на клуба. Погледът й бе забележително остър и празен в същото време. Имаше мъртвите безизразни очи на акула.

— Ето например имитирали сте перфектно стила на Елспет Фанкорт.

Ченето на Фанкорт увисна. В продължение на няколко секунди се чуваше само шепотът на снега и слабото свирене от дробовете на Елизабет Тасъл.

— От самото начало си мислех, че Куин трябва да ви е държал с нещо — каза Страйк. — Въобще не изглеждахте като жена, която би се оставила да я превърнат в частна банка и да я третират като слугиня, която би предпочела да задържи Куин и да остави Фанкорт да си иде. И тези врели-некипели за свободата на изразяване… Вие сте написали пародията на романа на Елспет Фанкорт, която я е тласнала към самоубийство. През всичките тези години се е чувала само вашата дума без никакви доказателства, че Оуен ви е показал написаната от него пародия. А е било обратното.

В настъпилата тишина стъписаният Фанкорт местеше поглед от агентката към детектива.

— Полицията подозираше, че Куин ви е изнудвал — заговори отново Страйк, — но вие им замазахте очите с трогателен разказ как сте му услужвали с пари заради Орландо. Плащали сте на Оуен в продължение на повече от четвърт век, не е ли така?

Опитваше се да я провокира да заприказва, но тя мълчеше и само се взираше в него с тъмни и празни очи, подобни на дупки върху некрасивото й бледо лице.

— Как описахте сама себе си пред мен, когато обядвахме заедно? Като „самото олицетворение на безукорна стара мома“. И все пак сте открили своя отдушник, нали, Елизабет?

Безумните празни очи внезапно се насочиха към Фанкорт, който бе отстъпил назад.

— Хубаво ли ти беше да разнищваш и потъпкваш в калта всички, които познаваш, Елизабет? С един голям взрив на злоба и сквернословия да им отмъстиш до един, да обрисуваш себе си като непризнатия гений, да нападаш всеки с по-успешен интимен живот, с по-удовлетворителна…

В тъмнината прозвуча тих глас и за секунда Страйк не осъзна откъде идва. Беше странен, непознат, писклив и гаден: гласът на луда жена, която си въобразяваше, че изразява невинност и доброта.

— Не, господин Страйк — промълви тя като майка, която убеждава умореното си дете да не се надига от леглото, да не се съпротивлява. — Ах, вие, беден глупав човече. Вие, нещастнико.

Тя издаде насилен смях, при което гърдите й се развълнуваха, а дробовете й засвириха.

— Бил е зле ранен в Афганистан — обясни тя на Фанкорт със същия злокобно гальовен глас. — Според мен страда от посттравматичен стрес. С мозъчни увреждания е като малката Орландо. Горкият господин Страйк има нужда от специализирана помощ.

Дробовете й засвириха, когато задиша по-ускорено.

— Не трябваше ли да си купиш противогазова маска, Елизабет? — подхвърли Страйк.

Стори му се, че видя как очите й потъмняват и се уголемяват, как зениците им се разширяват от бликналия у нея адреналин. Едрите по мъжки ръце се бяха сгърчили като нокти на хищна птица.

— Мислеше, че всичко си обмислила. Въжета, маскировка, предпазно облекло против киселината. Но не си предвидила, че ще получиш увреждане на тъканите при вдишване на парите.

Студеният въздух засилваше задуха й. В паниката си тя звучеше като изпаднала в сексуална възбуда.

— Мисля — с премерена жестокост изрече Страйк, — че това в буквалния смисъл те е подлудило, Елизабет. Надявай се, че съдебните заседатели ще се хванат. Какъв пропилян живот. Бизнесът ти пропадна, нямаш мъж, нито деца… Кажи, имаше ли поне неуспешен опит за сношение между вас двамата — зададе директен въпрос Страйк, като наблюдаваше профилите им. — Тази история с „немощния член“… Куин, изглежда, я е описал в истинския „Bombyx Mori“.

Бяха с гръб към светлината и той не виждаше израженията им, но езикът на телата им му даде отговора: мигновеното им отдръпване един от друг и извръщане с лице към него беше бегло подобие на обединен фронт.

— Кога стана това? — попита Страйк с поглед към тъмния силует на Елизабет. — След смъртта на Елспет ли? Но после ти се прехвърли на Фенела Уолдгрейв, нали, Майкъл? Доколкото схващам, там не си имал проблеми с въпросния член.

Елизабет тихо изохка, сякаш я беше ударил.