Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— За бога — изръмжа Фанкорт.

Сега вече беше ядосан на Страйк. Детективът игнорира прозвучалия упрек. Все още обработваше Елизабет, провокираше я, докато свирещите й дробове се бореха за кислород сред сипещия се сняг.

— Трябва много да си се ядосала, когато Куин се е увлякъл и е започнал да издава с крясък съдържанието на истинския „Bombyx Mori“ в „Ривър Кафе“, нали, Елизабет? След като си го предупредила да не отронва и дума по сюжета.

— Вие сте умопобъркан — прошепна тя с насилена усмивка, при която жълтите й зъби просветнаха. — Войната ви е осакатила не само физически…

— Красота — коментира Страйк. — Ето я злобната кучка, за която всички ми говореха…

— Куцукате из цял Лондон в опит да попаднете в пресата — изхриптя тя. — Същият сте като горкия Оуен. О, как обичаше той пресата, нали, Майкъл? — Тя се обърна със зов към Фанкорт. — Кажи, не обожаваше ли Оуен публичното внимание? Търчеше като момченце да играе на криеница…

— Ти си насърчила Куин да иде да се скрие в къщата на Талгарт Роуд — каза Страйк. — Идеята е била изцяло твоя.

— Няма да ви слушам повече — изшептя тя с мъка и надигна глас: — Не ви слушам, господин Страйк. И никой не ви слуша, глупаво, жалко човече такова!

— Сама ми каза, че Куин е жадувал за похвали — издигна Страйк глас над пискливия й припев, с който се опитваше да заглуши думите му. — Той ти е разправил сюжета на романа си преди месеци и според мен Майкъл е бил обрисуван там — не чак като ужасния Тщеславен, но все пак е бил осмян за неспособността си да го вдигне може би. „Отплата и за двама ви“, а?

Както бе и очаквал, тя ахна и прекрати лудешкия си напев.

— Казала си на Куин, че „Bombyx Mori“ се очертава като чудесен роман, че ще е най-доброто, което е правил някога, и ще пожъне масов успех, ала ще се наложи да държи съдържанието в тайна, за да предотврати съдебен иск, а и при разкриването му фурорът да е по-голям. А през цялото време ти си писала свой собствен вариант. Имала си предостатъчно време, за да го изпипаш, нали, Елизабет? В двайсет и шест години празни вечери би могла да създадеш много книги досега с твоята диплома от „Оксфорд“. Ала за какво да пишеш? Та ти не си живяла истински пълноценен живот, не е ли така?

По лицето й се изписа неистова омраза. Пръстите й се сгърчиха, ала тя се въздържаше. Страйк искаше жената да рухне, да се предаде, ала очите на акула очакваха той да покаже слабост и пробойна.

— Сътворила си роман на базата на план за убийство. Отстраняването на вътрешностите, заливането на трупа с киселина не са били символични, а са целели да объркат експертите в полицията. Ала всички са го приели като литература. И си убедила глупавия егоистичен негодник да съдейства за собствената си смърт. Казала си му, че имаш страхотна идея за увеличаване на рекламата и печалбата му. Двамата сте щели да разиграете публичен скандал, в който да споменете, че книгата е твърде заядлива, за да бъде издадена, а после по план той е трябвало да изчезне. Щели сте да пуснете слухове за съдържанието на романа, а когато Куин се оставел да бъде намерен, си обещала да му осигуриш тлъста сделка.

Тя тресеше глава, чуваше се как дробовете й се мъчат, ала мъртвешките очи не се отделяха от лицето му.

— Той ти е предал книгата си. Изчакала си няколко дни до Нощта на фойерверките, за да си подсигуриш много разсейващ шум, после си разпратила копия от фалшивия роман до Фишър — та да е сигурно, че за книгата ще се приказва, до Уолдгрейв и до Майкъл. Инсценирали сте скандала, след което си последвала Куин на Талгарт Роуд…

— Не — промълви Фанкорт, очевидно неспособен да се сдържа.

— Да — безжалостно заяви Страйк. — На Куин не му е минавало през ум да се бои от Елизабет, след като е била негова съзаклятница в плана за завръщането на века. Сигурно в този момент вече почти е бил забравил как те е изнудвал с години, нали? — обърна се той към Тасъл. — Просто е развил навика да иска пари и да ги получава. Съмнявам се, че вече сте говорили за пародията, постъпката, съсипала живота ти… И знаеш ли какво се е случило според мен, след като той те е пуснал вътре, Елизабет?

Против волята си Страйк си припомни сцената: големия сводест прозорец, тялото, разположено като за ужасяващ натюрморт.

— Накарала си наивния нарцистичен нещастник да позира за рекламна снимка. Коленичи ли той? Героят в реалната творба хленчеше ли, или редеше молитви? Или бе вързан също като твоя Бомбикс? На Куин би му се понравило да позира овързан с въжета. Така е щяло да ти е лесно да се промъкнеш зад него и да смажеш главата му с металния стопер за вратата, нали? Под прикритието на фойерверките из квартала си проснала Куин, изкормила си го и…