Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Площадът вече се изпълваше от вой на полицейски сирени. Те заглушиха и алармата на магазина, и все по-гръмките протести на шокираните лондончани. През това време Страйк откопча колана на Робин, внимателно я бутна обратно в таксито, когато тя понечи да слезе, и й заръча:

— Стой тук.

— Тя разбра, че не пътуваме към къщата й — избъбри Робин. — Веднага се усети, че карам в друга посока.

— Няма значение — задъхан изрече Страйк. — Ти докара Скотланд Ярд при нас.

Ярки като диаманти светлинки блещукаха по голите дървета около площада. Сняг се сипеше върху събралата се тълпа, върху таксито, забито във витрината, и върху паркиралата накриво посред улицата спортна кола. Наоколо спряха полицейски коли и проблясващите им сини лампи осветяваха осеяната със стъкла земя.

Докато брат му с викове се опитваше да обясни защо лежи върху шейсетгодишна жена, облекченият и изтощен детектив се отпусна в таксито до партньорката си и против волята си и правилата на добрия вкус избухна в смях.

Една седмица по-късно

Страйк никога преди не бе посещавал апартамента на Робин и Матю в Ийлинг. Настояването му Робин да си вземе почивка, за да се възстанови от лекото мозъчно сътресение и опита да бъде удушена, не се прие добре.

— Робин — търпеливо я заубеждава той по телефона, — така или иначе, трябва да затворя офиса. Денмарк стрийт е пълна с репортери. Отседнал съм у Ник и Илса.

Ала не искаше да зачезне в Корнуол, без да я е видял. Когато тя отвори входната врата, той се зарадва да установи, че белезите по челото и шията й бяха избледнели до жълтеникаво и синкаво.

— Как се чувстваш? — попита той, докато бършеше крака на изтривалката.

— Чудесно! — заяви тя.

Жилището бе малко, но весело и миришеше на нейния парфюм, който той не беше забелязвал съзнателно преди. Може би седмицата, прекарана без да го подушва, го бе направила по-чувствителен към аромата му. Тя го поведе към дневната, боядисана в цвят магнолия, също като у Катрин Кент. Страйк с интерес забеляза „Разследващо интервю: психология и практика“, оставена разтворена върху кресло. В ъгъла стоеше малка елха с бяла и сребриста украса като по дърветата на Слоун Скуеър, които бяха съставлявали фона на снимките на катастрофиралото такси, появили се по вестниците.

— Матю преживя ли го вече? — попита Страйк, като се отпусна на канапето.

— Не мога да кажа, че сияе от щастие — отвърна тя и се усмихна. — Чай?

Знаеше как го обича той: силен, много тъмен на цвят.

— Коледен подарък — каза й той, когато тя се върна с подноса, и й подаде обикновен бял плик.

Робин го отвори с любопитство и извади отвътре снопче материали с напечатан текст.

— Детективски курс през януари — поясни Страйк. — Така че следващия път, като вадиш торбичка с кучешко ако от контейнер за отпадъци, никой да не те забележи.

Тя се засмя възторжено.

— Благодаря ти. Благодаря ти!

— Повечето жени биха очаквали цветя.

— Не съм като повечето жени.

— Да, това го забелязах — отвърна Страйк и си взе шоколадова бисквита.

— Анализираха ли ги вече? — поинтересува се тя. — За кучешките изпражнения питам.

— Да. Пълни са с човешки вътрешности. Размразявала ги е на порции. Откриха също следи в паничката на добермана, а останалото беше във фризера й.

— Господи — промълви Робин и усмивката на лицето й се стопи.

— Престъпен гений — отбеляза Страйк. — Вмъкнала се в кабинета на Куин и оставила две от собствените си използвани касети с ленти зад бюрото. Анстис склони да бъдат тествани. Оказа се, че по тях няма никаква ДНК от Куин, изобщо не ги е докосвал, следователно не той е напечатал съдържащото се там.

— Анстис говори ли ти все още?

— Едва-едва. Но му е трудно да ме отреже напълно. Аз му спасих живота.

— Разбирам, че това прави нещата деликатни и неловки — съгласи се Робин. — Значи вече изцяло приеха теорията ти?

— След като разбраха какво търсят, случаят е от ясен по-ясен. Тя е купила дубликата на пишеща машина преди две години. Поръчала бурката и въжетата с картата на Куин и накарала да ги пратят в къщата, докато работниците още били там. Имала е много възможности да се добере до неговата „Виза“ през годините. От палто, оставено на закачалката в офиса, докато е бил до тоалетната, или я е измъкнала от портфейла му, когато го е докарвала от партита пиян и заспал. Познавала го е достатъчно добре, за да знае, че е нехаен и не проверява сметки. Имала е достъп до ключа на Талгарт Роуд, а той е лесен за копиране. Обходила е цялата къща, знаела е, че там е складирана солна киселина. Гениално замислено, само че прекалено изпипано — заключи Страйк и отпи от тъмнокафявия си чай. — Сега я пазят да не прибегне към самоубийство. Но още не си чула най-откаченото.