Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Какво от това? — повтори Фанкорт.

— Бях принуден да стигна до извода — каза Страйк, — че онзи „Bombyx Mori“, който всички са чели, е различен роман от „Bombyx Mori“, който е написал Оуен Куин.

Фанкорт спря да се разтъпква. Застинал за миг, той очевидно сериозно обмисляше казаното от Страйк.

— Аз… не… — пророни той едва ли не на себе си. — Куин е написал книгата. Това е неговият стил.

— Странно, че го казвате, защото всеки с ухо за специфичния стил на Куин долавя чужд глас в романа. Даниъл Чард мислеше, че е на Уолдгрейв. Уолдгрейв смяташе, че е Елизабет Тасъл. А Крисчън Фишър чуваше вас.

Фанкорт сви рамене с обичайната си небрежна арогантност.

— Куин се е опитвал да имитира по-добър писател.

— Не мислите ли, че начинът, по който третира живите си прототипи, е странно неравномерен?

Фанкорт, приел цигарата и огънчето, които Страйк му предложи, вече слушаше мълчаливо и с интерес.

— Твърди, че съпругата и агентката му паразитират върху него — продължи Страйк. — Неприятно обвинение, но такова, каквото всеки би могъл да отправи срещу хората, живеещи от неговите печалби. Намеква, че любовницата му не обича животни, и вмъква нещо, което е или завоалирана препратка към лошите книги, които пише, или твърде извратен паралел с рака на гърдата. Транссексуалната приятелка се е отървала с подигравка за вокалните упражнения — и това, след като твърди, че му е показала мемоарите, писани от нея, и му е доверила най-съкровените си тайни. Обвинява Чард, че практически е убил Джо Норт, и прави груби намеци какво би искал действително Чард да стори с него. А налице е и обвинението, че вие сам сте виновен за смъртта на първата си съпруга. Всичко това са все слухове, които витаят из публичното пространство, или лесни за отправяне обвинения.

— Което не значи, че не са оскърбителни — тихо промълви Фанкорт.

— Съгласен съм — каза Страйк. — Това е дало повод на много хора да му се разгневят. Но единственото разкритие в романа е инсинуацията, че вие сте бащата на Джоана Уолдгрейв.

— Казах ви… на практика ви го заявих в очите при последната ни среща — напрегнато заговори Фанкорт, — че такова обвинение е не само фалшиво, но и невъзможно. Аз съм безплоден, както Куин…

— … както Куин би трябвало да знае — кимна Страйк, — защото още сте били в приемливи отношения, когато сте се разболели от заушка, а и той вече се е бил пошегувал с това в „Братята Балзак“. Тъкмо това прави обвинението, съдържащо се в образа на Резача, още по-странно, не мислите ли? Сякаш е написано от някой, който не знае, че сте безплоден. Това не ви ли хрумна, когато четохте романа?

Снегът валеше бързо по косите и раменете на двамата мъже.

— Приех, че Куин не го е било грижа кое е истина и кое не — изрече бавно Фанкорт и изпусна дима. — Подозренията си остават. Просто е хвърлял кал напосоки. Реших, че е искал да причини възможно най-много неприятности.

— Затова ли според вас ви е изпратил предварително копие от ръкописа? — Когато Фанкорт не отговори, Страйк добави: — Това лесно може да се провери. Било по куриер или по пощата, останала е следа. По-добре ми кажете.

Настана продължителна пауза.

— Добре — отрони най-сетне Фанкорт.

— Кога го получихте?

— Сутринта на шести.

— Какво направихте с него?

— Изгорих го — кратко отговори Фанкорт също като Катрин Кент. — Схващах какво върши: опитваше се да провокира публичен скандал, да извлече максимум реклама. Последното убежище за провалилите се. Нямах намерение да му играя по свирката.

Още веднъж се чу шум от вътрешността на клуба, когато вратата към градината се отвори и затвори. Разнесоха се несигурни стъпки по снега и после от мрака изплува едра фигура.

— Какво става тук? — изграчи Елизабет Тасъл, облечена в дебелото си палто с кожена яка.

В мига, щом чу гласа й, Фанкорт понечи да отстъпи назад и да се прибере обратно вътре. Страйк се запита кога ли за последен път се бяха изправяли лице в лице, без да се намират сред многолюдно обкръжение.

— Почакайте за момент, ако обичате — помоли Страйк писателя.

Фанкорт се поколеба. Тасъл се обърна към Страйк с плътния си дрезгав глас:

— На Пинкс му липсва Майкъл.

— А вие можете да съпреживеете подобно чувство — подхвърли Страйк.

Снегът шепнеше помежду листата и върху замръзналото езеро с купидона, насочил стрелата си към небето.

— Намирали сте писането на Елизабет „окайващо неоригинално“, нали така? — попита Страйк Фанкорт. — И двамата сте изучавали средновековни трагедии за отмъщението, което обяснява сходствата в стила ви. Но според мен вие сте много добър имитатор на чуждия начин на писане — обърна се Страйк към Тасъл.