Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Вече половината от хората на масата на „Роупър — Чард“ остро усещаха присъствието му, каквото и бе неговото намерение. Страйк беше застанал така, че ги виждаше ясно отразени в тъмните френски прозорци. Две Елизабет Тасъл го стрелкаха злобно над менюто, два образа на Нина упорито го игнорираха, двама Чард с лъскави темета повикаха всеки по един келнер и зашепнаха в ухото му.

— Това не е ли плешивецът, когото видяхме в „Ривър Кафе“? — попита Ал.

— Да — потвърди Страйк и се подсмихна, когато едрият келнер се отдели от отражението си и тръгна към тях. — Мисля, че ей сега ще ни попитат дали имаме право да сме тук.

— Много съжалявам, господине — взе да мърмори келнерът, когато стигна до Страйк, — но мога ли да се поинтересувам…

— Ал Рокъби. С брат ми сме тук като гости на Дънкан Гилфедър — любезно обясни Ал, преди Страйк да е успял да отговори.

Тонът на Ал показваше изненада, че изобщо някой си е позволил да се усъмни в тях. Той бе очарователен и привилегирован млад човек, добре приеман навсякъде и с блестящи акредитиви, а безусловното включване от негова страна на Страйк в семейството прехвърляше и на него същите безспорни права. От тясното лице на Ал светеха очите на Джони Рокъби. Келнерът избъбри извинение и се оттегли.

— Просто се опитваш да ги изнервиш ли? — попита Ал, загледан към масата на издателите.

— Не би навредило — с усмивка отвърна Страйк и отпи от уискито си, докато наблюдаваше как Чард, подпрян на патериците си, произнася реч в чест на Пинкълман. Изпод масата се появиха картичка и подарък. Срещу всеки поглед и усмивка, отправени към възрастния писател, имаше и по едно нервно поглеждане към едрия тъмнокос мъж, който ги наблюдаваше от бара. Единствен Майкъл Фанкорт не се бе извръщал към него. Или оставаше в неведение за присъствието на детектива, или то не го смущаваше.

Когато сервираха ордьоври пред всички, Джери Уолдгрейв стана от масата и тръгна към бара. Нина и Елизабет го сподириха с очи. По пътя към тоалетната той само кимна на Страйк, ала на връщане се спря.

— Учуден съм да ви видя тук.

— Така ли? — попита Страйк.

— Така — отвърна Уолдгрейв. — Карате хората да се чувстват неудобно.

— Нищо не мога да сторя по въпроса — вдигна рамене Страйк.

— Можете да се постараете да не се взирате в нас.

— Това е брат ми Ал — съобщи Страйк, като игнорира молбата.

Ал, сияещ, протегна ръка, която Уолдгрейв пое и стисна напълно слисан.

— Дразните Даниъл — заяви Уолдгрейв на Страйк, като го гледаше право в очите.

— Колко жалко — подхвърли Страйк.

Редакторът прокара ръка през рошавата си коса.

— Е, ако така сте си наумили…

— Изненадан съм, че ви е грижа как се чувства Даниъл Чард.

— Не че ме е грижа — поясни Уолдгрейв, — но той може да почерни живота на околните, когато е в лошо настроение. А искам тази вечер всичко да мине добре заради Пинкълман. Не разбирам защо сте тук.

— Исках да направя доставка — отвърна Страйк и извади от вътрешния си джоб бял плик без надпис.

— Какво е това?

— За вас е — отговори Страйк.

Уолдгрейв го взе с недоумение.

— Ето и нещо, върху което да се замислите — добави Страйк, като се приближи до озадачения редактор в шумния бар. — Фанкорт е страдал от заушка, преди жена му да умре.

— Какво? — попита объркан Уолдгрейв.

— Никога не е имал деца. Сигурен съм, че е безплоден. Реших, че може да ви заинтересува.

Уолдгрейв се втренчи в него със зяпнала уста и не намираше какво да каже. След това си тръгна, все така стиснал белия плик.

— Какво беше това? — изгарящ от любопитство се поинтересува Ал.

— План А — отвърна Страйк. — Да видим какво ще излезе.

Уолдгрейв седна отново на масата на „Роупър — Чард“. Отразен в черния прозорец до себе си, той отвори плика, даден му от Страйк. Смаян, извади от него втори плик. На този имаше написано име.

Редакторът погледна към Страйк, който вдигна вежди. Джери Уолдгрейв се поколеба, после се обърна към Елизабет Тасъл и й подаде плика. Тя прочете написаното върху него и се намръщи. Стрелна поглед към Страйк. Той й се усмихна и вдигна чашата си като за тост.

За момент тя изглеждаше несигурна как да постъпи; после сръчка момичето до себе си и предаде плика нататък.

Той обходи масата и се озова отсреща в ръцете на Майкъл Фанкорт.

— Дотук добре — промълви Страйк. — Ал, аз излизам в градината да изпуша една цигара. Стой тук и дръж телефона си подръка.

— Не позволяват да се използват мобилни телефони… — подзе Ал, но щом зърна изражението на Страйк, бързо изрече: — Така ще направя.