Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Градината бе пуста и мразовита. Страйк затъна до глезени в сняг, неспособен да почувства студа, просмукващ се през десния крачол на панталона му. Всички пушачи, които обичайно биха се събрали на равната поляна в градината, сега бяха предпочели улицата. Той проправи самотна пътека през скованата от скреж белота, заобиколен от безмълвна красота, и спря до кръгло езерце, превърнало се в диск от дебел сив лед. В средата му върху огромна мидена черупка седеше пълничък бронзов купидон. Беше с перука от сняг, а лъкът и стрелата му бяха насочени не натам, където би могъл да улучи човешко същество, а право към тъмното небе. Страйк запали цигара и се обърна назад да погледне към ярко осветените прозорци на клуба. Посетителите и келнерите приличаха на изрязани от хартия фигурки, движещи се на фона на осветен екран.

Ако Страйк познаваше своя човек, той щеше да дойде. Не беше ли това неустоима ситуация за един писател, за човек, отдаден на манията да превръща изживяното в думи, за любител на злокобното и странното?

И то се знае, след няколко минути Страйк чу да се отваря врата, долетяха разговори и музика, бързо заглушени, а после се чу шумът от тихи стъпки.

— Господин Страйк? — Главата на Фанкорт изглеждаше особено голяма в мрака. — Не беше ли по-лесно да излезем на улицата?

— Предпочитам да го направим в градината — отвърна Страйк.

— Ясно.

Фанкорт изглеждаше леко развеселен, сякаш възнамеряваше за кратко поне да угоди на прищявката на Страйк. Страйк подозираше, че на писателя с неговата драматична настройка му е допаднало да е единственият от масата с изнервени хора, привикан да разговаря с човека, притеснил всички тях.

— Какво означава всичко това? — поиска да узнае Фанкорт.

— Ценя мнението ви — отвърна Страйк. — Очаквам критически анализ на „Bombyx Mori“.

— Отново? — учуди се Фанкорт. Доброто му настроение изстиваше заедно със стъпалата му. Той се загърна по-плътно в палтото си и заяви сред валящия обилен сняг: — Казах всичко, което желая да изрека за тази книга.

— Едно от първите неща, които ми казаха за „Bombyx Mori“ — заговори Страйк, — беше, че напомня ранните ви творби. „Кървища и мистериозен символизъм“ бяха точните думи, доколкото си спомням.

— Е, и? — попита Фанкорт с ръце в джобовете.

— Колкото повече разговарях с хора, познавали Куин, толкова по-ясно ставаше, че романът, четен от всички, има много малка прилика с онзи, над който той е твърдял, че работи.

Дъхът на Фанкорт се издигна в облаче пред него и скри малкото, което Страйк виждаше от едрите му черти.

— Срещнах дори момиче, което е чуло откъс от книгата, непоявяващ се във финалния ръкопис.

— Писателите съкращават — подметна Фанкорт и взе да се разтъпква, сгушил рамене. — Оуен би сторил добре да съкрати доста повече. В няколко романа, между другото.

— Има и дублиране от предишни негови творби — продължи Страйк. — Два хермафродита. Два окървавени чувала. Всичкият този натрапен секс.

— Той беше човек с ограничено въображение, господин Страйк.

— Оставил е бележка, върху която е написал няколко възможни имена за героя си. Едно от тях се появява на използвана лента от касета за пишеща машина, излязла от кабинета му, преди полицията да го запечата, но го няма никъде в завършения ръкопис.

— Ами значи е размислил — подразнено отсече Фанкорт.

— То е обичайно име, не символично или архаично като другите в готовия ръкопис — отбеляза Страйк.

Очите му вече свикваха с тъмнината и той зърна бегло любопитство по грубоватото лице на Фанкорт.

— Пред ресторант, пълен с хора, Куин е изял последната си храна, както мисля, че ще се окаже, и е представил последното си публично изпълнение — додаде Страйк. — Надежден свидетел разправи как Куин е крещял, та целият ресторант да чуе, че единствената причина Тасъл да е твърде малодушна да представи романа бил „проклетият немощен член на Фанкорт“.

Съмняваше се двамата с Фанкорт да са виждани ясно от неспокойните хора на издателската маса. Фигурите им вероятно се сливаха с дърветата и статуите, ала твърдо решените и отчаяните все пак биха могли да ги открият по светещото връхче от цигарата на Страйк — белегът за снайпериста.

— Работата е там, че в „Bombyx Mori“ не пише нищо за вашия член — продължи Страйк. — Не пише, че любовницата на Куин и младата й транссексуална приятелка са „красиви изгубени души“, а той им е казал, че ги описва така. И върху копринените буби не се изсипва киселина, а се варят, за да се сдобиеш с пашкулите им.