Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Името на човека, който я бе разпитвал, очевидно впечатли Катрин. Тя отново погледна Пипа.

— Защо ми казвате това?

— Защото не искаме още една невинна жена да бъде арестувана — заяви Робин. — Защото смятаме, че полицията си губи времето, като души около погрешните хора, и защото („вкарай малко личен интерес, щом захапе стръвта, това прави нещата по-достоверни“) очевидно — с престорена неловкост измънка Робин — за Корморан ще е полезно, ако тъкмо той пипне истинския убиец. Отново — додаде.

— Да — закима яростно Катрин. — Затова е всичко. Търси си реклама.

Жена, която бе живяла две години с Куин, нямаше как да повярва, че рекламата не е желана от всички.

— Вижте, само искахме да ви предупредим в каква посока мислят те — каза Робин — и да ви помолим за помощ. Но след като не желаете…

И Робин се надигна от мястото си.

(„Щом веднъж й изложиш нещата, не я навивай повече. Ще видиш, че тя ще започне да те преследва.“)

— Казах пред полицията всичко каквото знам — промърмори Катрин, притеснена, че Робин, която беше по-висока от нея, вече стоеше права. — Нямам какво повече да съобщя.

— Обаче ние не сме сигурни, че те задават правилните въпроси — поясни Робин и отново седна на дивана. — Вие сте писателка — прехвърли се тя на пистата, която Страйк бе подготвил за нея, с очи към лаптопа в ъгъла. — Забелязвате нещата. Разбирали сте него и работата му по-добре от всеки друг.

Неочакваното превключване към ласкателство накара Катрин да преглътне гневните думи, които напираха на устата й.

— Хубаво де — промърмори домакинята. Агресивността й изглеждаше вече малко изкуствена. — Какво ви интересува?

— Ще позволите ли Страйк да дойде и да чуе каквото имате да кажете? Няма да го направи, ако не желаете — увери я Робин (предложение, за каквото шефът й не бе дал разрешение). — Той уважава правото ви на отказ. (Страйк въобще не бе правил подобна декларация.) Ала много би искал да го чуе от вашата уста.

— Не знам дали имам нещо полезно за казване — рече Катрин и отново скръсти ръце пред гърдите си, ала не можеше да прикрие погъделичканата си суета.

— Съзнавам, че искаме много — продължи Робин, — но ако ни помогнете да хванем истинския убиец, Катрин, ще попаднете във вестниците по правилните причини.

Обещанието очевидно срещна топъл прием в дневната — Катрин, интервюирана от настойчиви и вече изпълнени с почит репортери, разпитващи за работата й, може би подканващи: „Разправете ни за «Саможертвата на Мелина»…“.

Катрин хвърли поглед към Пипа, която промърмори:

— Този мръсник ме похити!

— Опитала си се да го нападнеш, Пипа — припомни й Катрин. Обърна се малко разтревожена към Робин. — Никога не съм я карала да прави това. След като видяхме какво е написал в книгата, и двете бяхме… мислехме, че той… вашият шеф… е нает да ни лепне вината.

— Разбирам — излъга Робин, за която подобни разсъждения бяха изсмукани от пръстите и параноични, но може би така се отразяваше на човек общуването с Оуен Куин. — Напълно понятно е — лицемерно продължи тя. — Може ли да се обадя на Корморан… имах предвид на Страйк? Да го повикам да се присъедини към нас?

Вече бе измъкнала телефона си от джоба и погледна надолу към екрана. Страйк й бе пратил съобщение:

На балкона съм. Замръзвам.

Тя му отвърна.

Изчакай 5.

Всъщност й бяха достатъчни три минути. Омекнала от искреността и разбирането на Робин и подтиквана от насърчението на подплашената Пипа да пусне Страйк вътре, за да научи най-лошото, ако трябва, когато Страйк накрая почука, Катрин се понесе към вратата едва ли не с пъргавина.

С влизането му стаята сякаш се смали. До Катрин Страйк изглеждаше огромен и ненужно мъжествен. Тя разчисти креслото от коледната украса и когато той седна, то буквално се скри под него. Пипа се оттегли към далечния край на канапето и се настани на подръчника му, като мяташе към Страйк погледи, в които се четеше смесица от предизвикателство и ужас.

— Ще пиете ли нещо? — обърна се Катрин към Страйк с неговото тежко палто и крака четирийсет и шести номер, стъпили върху протрития й килим.

— Бих приел с удоволствие един чай — отвърна той.

Тя пое към мъничката кухня. Останала сама със Страйк и Робин, Пипа изпадна в паника и бързо я последва.

— Адски добре си се справила — промърмори Страйк на Робин, — след като предлагат чай.

— Тя е много горда, че е писателка — прошушна Робин на Страйк, — което означава, че го разбира по-добре от останалите хора…