Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Страйк си припомни, че Джуд Греъм го мислеше за журналист.

— Компанията мъжка ли е, или женска?

— Женска — със съжаление отвърна тя. — Онова високо кльощаво момиче, дето винаги се мотае с Кат.

— Много ми помогнахте, госпожо Греъм — каза Страйк. — По-късно ще пъхна нещичко под вратата ви за вашия труд.

— Чудесно — зарадва се съседката. — Благодаря.

После затвори.

— Кат Кент вече си е у дома — каза Страйк на Робин. — Очевидно Пипа Миджли е отседнала при нея.

— О — промълви Робин и се помъчи да не се усмихне. — Сигурно сега съжаляваш, че беше лош с нея.

Страйк кимна.

— Те вече няма да искат да говорят с мен.

— Така е, едва ли ще искат — съгласи се Робин.

— Напълно ги устройва Лионора да е зад решетките.

— Ако им разправиш теорията си, може и да сътрудничат — предположи Робин.

Страйк почеса брадичката си и погледна към Робин, без да я вижда.

— Не мога — отсече накрая той. — Разчуе ли се, че душа в тази посока, късмет ще имам, ако не получа нож в гърба някоя вечер.

— Ти сериозно ли?

— Робин — леко подразнен възкликна той. — Куин беше вързан и изкормен.

Той приседна на страничната облегалка на канапето, която скърцаше по-малко от възглавниците, но пък простена под тежестта му, и подхвърли:

— Пипа Миджли те хареса.

— Ще го направя — мигом заяви тя.

— Не сама — каза той, — но може би ще успееш да ме вкараш там? Какво ще кажеш за тази вечер?

— Разбира се! — възкликна тя въодушевена.

Не бяха ли установили с Матю нови правила? За пръв път щеше да го постави на изпитание, но отиде до телефона с увереност. Реакцията му, когато му съобщи, че не знае кога ще се прибере тази вечер, не би могла да се окачестви като ентусиазъм, но той прие новината без мърморене.

Така че в седем вечерта, след като надълго и широко бяха обсъдили тактиката, която щяха да приложат, Страйк и Робин поеха поотделно в мразовитата нощ към „Стафорд Крипс Хаус“ през десет минути разстояние, като Робин тръгна първа.

Групата младежи отново стоеше на бетонната площадка пред блока и не пропуснаха Робин да мине с предпазливия респект, който бяха демонстрирали към Страйк две седмици по-рано. Един от тях затанцува на заден ход пред нея, докато тя се приближаваше към вътрешните стълби. Покани я на купон, каза й, че е красива, засмя се презрително на мълчанието й, докато приятелите му отзад се подхилкваха в тъмното и коментираха задника й. Когато влязоха на бетонното стълбище, подигравките на задяващия я младеж отекнаха странно. Тя си каза, че сигурно е най-много на седемнайсет.

— Трябва да се кача горе — заяви му твърдо, когато той се просна напреко на стълбите, за да весели приятелите си, но усети как по скалпа й изби пот. Той е дете — каза си. — А и Страйк е точно зад теб. Мисълта й вдъхна кураж. — Мръдни се от пътя ми, моля — подкани го.

Той се поколеба, подхвърли присмехулен коментар за фигурата й и се отмести. Тя почти очакваше да я хване за крака на минаване, ала той се върна при приятелчетата си и всички дружно заподвикваха мръсни думи зад гърба й, докато се качваше по стълбите. Облекчена, че не е последвана, тя излезе на балкона, водещ към апартамента на Катрин Кент.

Вътре светеше. Робин поспря за секунда, за да се овладее, после натисна звънеца.

След няколко секунди вратата беше предпазливо открехната и отвътре надникна жена на средна възраст с дълга и разчорлена червена коса.

— Катрин?

— Да? — с подозрение изрече жената.

— Имам много важна информация за вас. Трябва да я чуете.

(„Не казвай «трябва да говоря с вас» — беше я обучил Страйк, — нито «имам някои въпроси». Поднеси го, сякаш е в нейна изгода да те приеме. Колкото може по-дълго не й обяснявай коя си. Погрижи се да прозвучи спешно, накарай я да се тревожи, че може да пропусне нещо важно, ако те отпрати. Трябва вече да си вътре, преди тя да е успяла да обмисли. Използвай името й. Създай личен контакт. Не спирай да говориш.“)

— Каква? — попита Катрин Кент.

— Може ли да вляза? — попита Робин. — Тук навън е много студено.

— Коя сте вие?

— Трябва да чуете това, Катрин.

— Коя…?

— Кат? — обади се някой зад нея.

— Репортерка ли сте?

— Приятелка съм — импровизира Робин, а пръстите й вече бяха върху прага. — Искам да ви помогна, Катрин.

— Хей…

Познатото продълговато бледо лице с големи кафяви очи се появи над рамото на Кат.

— Това е жената, за която ти разправях — каза Пипа. — Тя работи при него…

— Пипа — каза Робин и задържа погледа на високото момиче. — Ти знаеш, че съм на твоя страна, има нещо, което трябва да кажа на двете ви, спешно е…