Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Ала Пипа се върна с кутия евтини бисквити, така че Страйк и Робин мигом замълчаха. Пипа седна отново на мястото си в края на канапето и продължаваше да хвърля изкосо уплашени погледи към Страйк, в които, също както когато се бе сгушила в офиса им, личеше театралност и известна наслада.

— Много мило от твоя страна, Катрин — каза Страйк, когато Катрин донесе на масичката поднос с чай.

— Ела да седнеш тук, Кат — повика я Пипа и тя се настани неохотно на канапето между нея и Робин.

Първият приоритет на Страйк бе да запази крехкото доверие, което Робин бе успяла да внуши. Директна атака нямаше място тук. Ето защо той се впусна в реч, ехо на произнесената от Робин, в която намекваше, че властите са разколебани по повод ареста на Лионора и че разглеждат нови доказателства, като се въздържаше да споменава директно полицията, но подхвърляше, че в момента вниманието е насочено към Катрин Кент. Докато говореше, в далечината прозвуча сирена. Страйк увери домакинята, че за него лично тя е чиста от подозрения, ала че е източник на сведения, който полицията не е разбрала и използвала както трябва.

— Да, може и да сте прав за това — потвърди тя. Не можеше да се каже, че е разцъфнала под успокояващите му слова, но поне се беше отключила. Взе чашата си от масичката и процеди презрително: — Единственото, което ги интересуваше, беше сексуалният ни живот.

Страйк добре си спомняше, че според Анстис Катрин доброволно се разпростряла с информация по темата, без да й бъде прилаган никакъв натиск.

— Аз не се интересувам от вашия сексуален живот — заяви Страйк. — Повече от ясно е, че той… казано направо… не е получавал онова, от което се е нуждаел, у дома.

— Не беше спал с нея от години — отсече Катрин. Припомнила си снимките в спалнята на Лионора с вързания Куин, Робин сведе поглед към чая си. — Те нямаха нищо общо. Той не можеше да говори с нея за работата си, тя не проявяваше никакъв интерес. Той ни го е казвал… нали така? — обърна се тя към Пипа, приседнала на страничната облегалка до нея. — Дори не умееше да прочете книгите му както трябва. На него му бе нужен човек, с когото да комуникира на това ниво. А с мен можеше да разговаря истински за литература.

— И с мен — обади се Пипа и неочаквано се разприказва: — Интересуваше се от политиката на идентичността и си приказвахме с часове какво ми е причинило това, че съм се родила в погрешното…

— Да, все ми казваше какво облекчение е за него да разговаря с някой, който разбира работата му — заговори високо Катрин и удави думите на Пипа.

— Така си и мислех — кимна Страйк. — А в полицията въобще не са си направили труда да те разпитат за това, нали?

— Питаха как сме се срещнали и аз им казах. Беше в курса по творческо писане — отвърна Катрин. — Стана постепенно, той се заинтересува от моето писане…

— … от нашето писане… — промълви тихичко Пипа.

Катрин заразправя подробно и Страйк кимаше с вид на силно заинтересуван от постепенното развитие в отношенията учител — ученик към нещо много по-интимно, при което Пипа постоянно ги бе съпътствала, както изглеждаше, и ги бе оставяла единствено пред вратата на спалнята.

— Аз пиша фентъзи романи с неочакван край — съобщи Катрин и на Страйк му се стори учудващо и забавно, че тя бе започнала да говори също като Фанкорт с репетирани, отмерени фрази. В ума му мимолетно пробяга въпрос колко ли хора, седящи сами с часове, докато пишеха историите си, се упражняваха да говорят за работата си през време на почивките и си припомни казаното от Уолдгрейв за Куин как имитирал интервюта пред химикалка. — Всъщност е фентъзи, примесено с еротика, но много литературно. И тъкмо там е проблемът на традиционното книгоиздаване, че не искат да рискуват с нещо, което не е виждано преди. Непременно трябва да се вмести в техните категории по продажби и ако съчетаваш няколко жанра, ако създаваш нещо съвършено ново, те се боят да поемат риска… Ето например Лиз Тасъл — Катрин изговори името, сякаш бе заболяване — казала на Оуен, че работата ми била твърде периферна. Но точно това е чудесното в независимото книгоиздаване — свободата…

— Да — намеси се Пипа, явно с отчаяно желание и тя да даде своя принос, — това е истината, за жанровата литература тъкмо независимото книгоиздаване може да е…

— Само дето аз не творя жанрова литература — леко намръщена я поправи Катрин, — тъкмо в това е въпросът…

— Но за моите мемоари Оуен беше на мнение, че е най-добре да следвам традиционния път — отбеляза Пипа. — Той проявяваше голям интерес към половата идентичност и много се впечатли от онова, което съм преживяла. Запознах го и с други транссексуални и той обеща да говори с редактора си за мен, защото вярваше, че при правилната намеса една история, каквато никога не е била разказвана…