Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Стъпалото й вече бе почти преминало прага. Робин вложи в изражението си цялата изразителна убедителност, която й беше по силите, и в същото време не откъсваше поглед от уплашените очи на Пипа.

— Пипа, не бих дошла, ако не мислех, че е много важно…

— Пусни я вътре — каза Пипа на Катрин.

В гласа й се долавяше паника.

Антрето беше тясно и пълно с всевъзможни палта. Катрин поведе Робин в малка, осветена от горно осветление дневна със стени в цвят магнолия. На прозорците висяха кафяви пердета от толкова тънка тъкан, че през нея прозираха светлините на насрещните сгради и фаровете на минаващите коли. Вехтият диван бе покрит със замърсена оранжева покривка, килимът бе с абстрактни орнаменти, а на евтината чамова масичка имаше остатъци от китайска храна за вкъщи. В ъгъла на паянтово бюро бе поставен лаптоп. Робин забеляза, прободена от угризения, че двете жени бяха украсявали заедно малка изкуствена елха. На пода лежеше гирлянда с лампички, а на единственото кресло бяха струпани играчки за нея. Една от тях представляваше порцеланов диск с надпис „Бъдещ прочут писател“.

— Какво искате? — настоя да узнае Катрин Кент със скръстени пред гърдите ръце.

Гледаше сърдито Робин с малките си очички.

— Може ли да седна? — попита Робин и го направи, без да изчака отговора на Катрин. („Настани се удобно там, без да проявяваш грубост, така ще й е по-трудно да те прогони“, бе й поръчал Страйк.)

— Какво искате? — повтори Катрин Кент.

Пипа застана пред прозореца, втренчена в Робин, и тя видя, че премята в ръцете си коледно украшение — мишка, облечена като Дядо Коледа.

— Знаете, че Лионора Куин беше арестувана за убийство, нали? — попита Робин.

— Знам, естествено. Лично аз — посочи Катрин към пищните си гърди — предоставих сметката от „Виза“ за въжетата, бурката и защитния комбинезон.

— Да, знам това — потвърди Робин.

— Въжета и бурка! — възкликна тя. — Ето какво получи той. През всичките години я мислеше за безлична и скучна женица, а виж какво му спретна!

— Да — измънка Робин, — знам, че така изглежда.

— Какво значи „така изглежда“?

— Катрин, дойдох да ви предупредя. Те вече не мислят, че тя го е извършила.

(„Без конкретни факти. Не споменавай изрично полицията, ако можеш да го избегнеш, не поднасяй история, която може да се провери, подхвърляй смътни фрази.“)

— Какви ги говорите? — остро изрече Катрин. — От полицията не…

— А вие сте имали достъп до неговата кредитна карта, повече възможности да я копирате…

Катрин взе да мести слисано поглед от Робин към Пипа, която стискаше коледната мишка с побеляло лице.

— Но Страйк не мисли, че сте го извършили вие — добави Робин.

— Кой? — попита Катрин.

Изглежда, бе изпаднала в твърде голямо объркване и паника, за да разсъждава разумно.

— Шефът й — със сценичен шепот обясни Пипа.

— Той ли?! — възкликна Катрин и отново впери очи в Робин. — Той работи за Лионора!

— Той не мисли, че сте го сторили — повтори Робин, — въпреки че сте разполагали с извлечението от кредитната карта. Вярно, изглежда странно, но той е убеден, че ви е попаднало случайно…

— Тя ми го даде! — викна Катрин Кент и взе да жестикулира буйно с ръце. — Дъщеря му ми го даде, дори не ми хрумна да погледна отзад седмици наред. Просто се показах добра, като взех тъпата й рисунка, и се държах, сякаш е много хубава… Проявих човещина!

— Разбирам това — увери я Робин. — Ние ви вярваме, Катрин, честна дума. Страйк иска да открие истинския убиец, той не е като полицията. („Намеквай, не твърди.“) Няма интерес просто да обвини следващата жена, на която Куин е… така де, сещате се.

Думите „позволявал да го връзва“ увиснаха във въздуха неизречени.

Пипа беше по-лесна за разгадаване от Катрин. Доверчива и плашлива, тя погледна Катрин, която изглеждаше бясна.

— Може би не ща и да знам кой го е убил! — процеди тя през стиснати зъби.

— Но със сигурност не искате да бъдете арест…

— Имам само вашата дума, че се интересуват от мен! По новините не казаха нищо!

— Е, то се знае, че няма да кажат — меко заобяснява Робин. — Полицаите не дават пресконференции, за да обясняват, че са хванали погрешния човек…

— У кого беше кредитната карта? У нея.

— Обикновено Куин я е държал у себе си — каза Робин. — А и жена му не е единствената, която е имала достъп до нея.

— Защо си въобразявате, че повече от мен знаете какво си мислят в полицията?

— Страйк има връзки в Централното управление — спокойно отвърна Робин. — Бил е в Афганистан заедно с главния разследващ полицай Ричард Анстис.