Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Пипа се върна с подрънкващи чаши и бутилка бренди и Катрин замълча.

— Пазехме го за коледния пудинг — съобщи тя и сръчно извади тапата на коняка. — Вземи, Кат.

Катрин пое чашата с голяма доза бренди и я гаврътна наведнъж. Очевидно имаше желания ефект. Жената изпръхтя и изправи гръб. Робин прие мъничко. Страйк отказа.

— Кога прочете ръкописа? — попита той Катрин, която вече си наливаше още бренди.

— Същия ден, в който го намерих, на девети, когато се прибрах у дома да си взема още дрехи. Тогава седях при Анджела в хосписа… Той не отговаряше на обажданията ми след Нощта на фойерверките, нито на едно. Оставих му съобщения, че Анджела е много зле. А после се прибрах у дома и заварих ръкописа, пръснат по целия под. Помислих си, затова, значи, не е вдигал, искал е първо да го прочета. Взех го с мен в хосписа и там го прочетох, докато седях край Анджела.

Робин само можеше да си представя какво й е било да чете описанието на любовника й за нея край смъртното легло на сестра си.

— Обадих се на Пипа… нали така? — погледна я Катрин и Пипа кимна. — Казах й какво е направил той. Продължавах да му звъня, но той все така не вдигаше. А след като Анджела почина, казах си: да става каквото ще, ще дойда да те намеря. — От брендито страните на Катрин бяха порозовели. — Отидох у тях, но ми отвори жена му. Повярвах й, че казва истината, него го нямаше там. Затова съобщих на нея, че Анджела е починала. Той се познаваше със сестра ми — поясни тя и лицето й се сгърчи отново. Пипа остави чашата си и обгърна тресящите се рамене на Катрин. — Мислех, че ще осъзнае какво ми е причинил, когато губех… когато бях изгубила…

Повече от минута в стаята не се чу друг звук освен риданията на Катрин и далечните викове на момчетата пред блока.

— Съжалявам — изрече Страйк.

— Сигурно е било ужасно за теб — каза Робин.

Помежду четиримата им вече се долавяше крехко другарство. Поне по един въпрос можеха да са съгласни: че Оуен Куин беше постъпил много зле.

— Всъщност съм тук заради способността ти да анализираш текстове — обърна се Страйк към Катрин, след като беше избърсала очите си, вече подути и прилични на цепки.

— В какъв смисъл? — попита тя и Робин долови спотаена гордост в краткия въпрос.

— Не разбирам някои от нещата, които Куин е написал в „Bombyx Mori“.

— Не е трудно — отвърна тя и отново несъзнателно имитира Фанкорт. — Няма да спечели награда за загадъчност.

— Знам ли — рече Страйк. — Има един много интригуващ образ.

— Тщеславен ли? — попита тя.

Естествено беше да си направи този извод, помисли си Страйк. Фанкорт беше прочут.

— Имах предвид Резача.

— Не ми се говори за това — отсече тя с острота, която смая Робин. Катрин погледна Пипа и Робин разпозна признаците на споделена помежду им тайна. — А се правеше на далеч по-добър — отрони горчиво Катрин. — Преструваше се, че някои неща са святи за него. И ето че…

— Като че никой не желае да ми интерпретира Резача — отбеляза Страйк.

— Това е, защото повечето от нас имат чувство за приличие — отвърна Катрин.

Страйк улови погледа на Робин. Подканяше я тя да се намеси.

— Джери Уолдгрейв вече е казал на Корморан, че той е Резача — предпазливо изрече помощничката му.

— Аз харесвам Джери Уолдгрейв — предизвикателно заяви Катрин.

— Значи се познавате? — попита Робин.

— Оуен ме заведе на тяхна забава по̀ миналата Коледа — отвърна тя. — Уолдгрейв беше там. Мил човек. Беше обърнал няколко питиета — допълни.

— Още тогава е пиел, значи — намеси се Страйк.

Беше грешка; насърчил бе Робин тя да поеме въпросите, защото предполагаше, че е по-малко плашеща. Прекъсването му накара Катрин отново да се затвори.

— Имаше ли някой друг интересен на забавата? — попита Робин и отпи от брендито си.

— Майкъл Фанкорт беше там — отвърна мигновено Катрин. — Хората твърдят, че бил арогантен, но на мен ми се видя очарователен.

— О… говори ли с него?

— Оуен искаше да се държа настрани — отвърна тя, — но отидох до тоалетната и на връщане просто се обърнах към него и му казах колко високо ценя „Кухата къща“. На Оуен това никак не би му харесало — със задоволство заяви тя. — Вечно мърмореше, че Фанкорт е надценяван, но аз смятам, че е великолепен. Тъй или иначе, поговорихме малко, а после някой го придърпа. Но истината е — повтори тя предизвикателно, сякаш сянката на Оуен Куин беше в стаята и можеше да чуе похвалите й за неговия съперник, — че той се държа прекрасно с мен. Пожела ми успех в писането — добави и пийна бренди.