Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Да, така мисля — потвърди Страйк.

— Ами тогава — още по-широко се усмихна Фанкорт — няма ли да е по-полезно да анализирате писаното от убиеца, а не от жертвата?

— Може би — отвърна Страйк, — ала не знаем дали убиецът пише.

— О, в наши дни почти всеки пише — подхвърли Фанкорт. — Всички са се заловили да пишат романи, само дето никой не ги чете.

— Сигурен съм, че „Bombyx Mori“ ще се чете, особено ако вие напишете въведението — заяви Страйк.

— Мисля, че сте прав — съгласи се Фанкорт и отново се усмихна широко.

— Кога точно прочетохте книгата за пръв път?

— Трябва да е било… чакайте да видя…

Фанкорт сякаш пресмяташе наум.

— Било е чак в средата на седмицата, след като Куин я е предал — отвърна той. — Дан Чард се обади и ми каза как Куин намеквал, че аз съм написал пародията върху романа на Ели, и се опита да ме убеди да повдигнем съвместен съдебен иск срещу Куин. Отказах.

— Чард чете ли ви откъси от нея?

— Не — отговори Фанкорт и отново се усмихна. — Боеше се да не изгуби звездната си придобивка. Не, просто ми спомена за намеците на Куин и ми предложи услугите на своите адвокати.

— Кога се проведе този телефонен разговор?

— Вечерта на… трябва да е било седми — отговори Фанкорт. — В неделя вечер.

— В деня, когато сте заснели интервюто за новия ви роман — уточни Страйк.

— Вие сте много добре информиран — изрече Фанкорт с присвити очи.

— Гледах предаването.

— Знаете ли — с тънка злоба подхвърли Фанкорт, — нямате вид на човек, който харесва предавания за изкуство.

— Не съм казал, че ги харесвам — отвърна Страйк и не се изненада, че на Фанкорт явно му се понрави този отговор. — Забелязах обаче, че се объркахте, като изговаряхте името на първата си съпруга.

Фанкорт не каза нищо, а само гледаше Страйк над ръба на чашата си с вино.

— Произнесохте „Еф“, после се поправихте и казахте „Ели“ — припомни Страйк.

— Както сам се изразихте, обърках се. Случва се и на най-речовитите сред нас.

— В „Bombyx Mori“ покойната ви съпруга…

— … носи името Ефигия 10.

— Което е съвпадение — каза Страйк.

— Очевидно.

— Защото е нямало как да знаете на седми, че Куин я е кръстил Ефигия.

— Явно не.

— Любовницата на Куин намерила ръкописа, пъхнат през отвора за писма във вратата й след неговото изчезване — каза Страйк. — На вас случайно не ви ли беше изпратен предварителен екземпляр?

Последвалата пауза се проточи твърде дълго. Страйк усети как тънката нишка, която бе съумял да изпреде помежду им, се скъса. Нямаше значение. Този въпрос бе запазил за последен.

— Не — отговори Фанкорт. — Не беше.

Той извади портфейла си. Декларираното му намерение да чуе негови мнения и впечатления от войната явно бе забравено, за което Страйк ни най-малко не съжаляваше. Страйк извади пари в брой, но Фанкорт вдигна ръка и изрече с недвусмислено намерение да го оскърби:

— Не, не, позволете на мен. Материалите за вас в пресата изрично наблягаха на факта, че сте познавали и по-добри времена. Всъщност това ми напомня цитат от Бен Джонсън: „Аз съм обеднял благородник, войник; навремето бих презрял тъй мизерно убежище“.

— Нима? — учтиво продума Страйк и прибра парите в джоба си. — На мен пък ми хрумна друг:

Гледаше без усмивка смаяното лице на Фанкорт. Писателят побърза да каже:

— Овидий, нали?

— Катул — отвърна Страйк, подпря се на масата и се изправи. — В свободен превод гласи:

След което Страйк подхвърли любезно:

— Е, сигурно ще се виждаме в скоро време.

Докато вървеше с куцане към стълбите, усещаше погледа на Фанкорт, прикован в гърба си.

Тази вечер Страйк седя дълго време на канапето в своята кухня дневна, като едва чуваше грохота на движението по Чаринг Крос Роуд и случайните приглушени подвиквания на запразнували отрано Коледа. Беше свалил протезата си; чувстваше се удобно да седи по боксерки със свободен от напрежение болен крак, а пулсирането в коляното му бе притъпено от поредната двойна доза обезболяващи. Недоядена паста се втвърдяваше в чинията на канапето до него, небето зад малкия му прозорец притъмняваше в оттенъка на тъмносиньо кадифе с настъпването на истинската нощ и Страйк не помръдваше, макар и напълно буден.