Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— На този етап още ли бяхте приятели? — пожела да уточни Страйк.

— Когато той започна романа, на теория още бяхме приятели — отвърна Фанкорт с мрачна усмивка. — Ала писателите са свирепо племе, господин Страйк. Ако искаш доживотно приятелство и безкористна дружба, иди в армията и се научи да убиваш. Искаш ли поредица от временни съюзи с колеги, които ликуват при всеки твой провал, пиши романи.

Страйк се усмихна. Фанкорт изрече с безгрижно задоволство:

— „Братята Балзак“ получи най-лошите отзиви от критиката, които съм чел някога.

— Вие писахте ли за романа?

— Не — отвърна Фанкорт.

— На този етап бяхте женен за първата си съпруга, така ли? — попита Страйк.

— Точно така — отвърна Фанкорт.

Изражението, мярнало се по лицето му, бе като потръпване на хълбока на животно, когато на него кацне муха.

— Просто се опитвам да изясня хронологията. Изгубили сте я малко след като Норт е починал?

— Евфемизмите за смъртта са толкова интересни, не мислите ли? — подхвърли Фанкорт. — Не я „изгубих“. Тъкмо обратното, спънах се в нея в тъмната кухня, където тя седеше мъртва, пъхнала глава във фурната.

— Съжалявам — изрече с официален тон Страйк.

— Е, това е то…

Фанкорт даде знак за ново питие. Страйк усещаше, че е достигнат деликатен момент, в който потокът от информация можеше да потече бурно или да пресъхне завинаги.

— Говорихте ли някога с Куин за пародията, предизвикала самоубийството на жена ви?

— Вече ви казах, не съм говорил с него за нищо, след като Ели умря — спокойно отвърна Фанкорт. — Така че, не.

— Но сте били сигурен, че той я е написал?

— Без съмнение. Като много писатели, които нямат много за казване, Куин беше добър литературен имитатор. Помня как пародираше някои от нещата на Джо и беше доста забавен. Той не би се подиграл публично с Джо, то се знае, твърде полезно му беше да се мотае около нас двамата.

— Някой призна ли да е виждал пародията преди публикуването й?

— Никой не ми го е казвал, но бих се учудил, ако го бяха споменали, предвид какво причини написаното. Лиз Тасъл отрече в очите ми, че Куин й я е показвал, но чух слухове, че я е чела преди издаването. Сигурен съм, че тя го е насърчила да я публикува. Лиз лудо ревнуваше от Ели.

Настана пауза, след която Фанкорт заговори с привидно безгрижие:

— Днес е трудно да се повярва, че в онези времена трябваше да чакаме критиките да излязат на хартия, та да видиш творбата си разгромена. С изобретяването на интернет всеки полуграмотен кретен може да се прави на Мичико Какутани 9.

— Куин винаги е отричал, че я е написал, нали?

— Да, отричаше, страхливец си беше. Като мнозина самопровъзгласени отцепници, незачитащи нормите, Куин беше завистливо и амбициозно създание, което копнееше за хвалебствия. Ужасяваше се, че ще бъде отхвърлен, след като Ели умря. Естествено — добави Фанкорт с несъмнено задоволство, — това, така или иначе, се случи. Като част от триумвирата ни Оуен се радваше на отразена слава покрай мен и Джо. Когато Джо умря, а аз го отрязах, показа се пред света такъв, какъвто беше: човек с мръсно въображение и интересен стил, който почти нямаше идея, дето да не е порнографска. Някои автори са способни само на една добра творба. Такъв беше и Оуен. Изстреля светкавицата си… той би одобрил този израз… с „Грехът на Хобарт“. Всичко след него бяха безсмислени предъвквания.

— Не казахте ли, че според вас „Bombyx Mori“ е „маниашки шедьовър“?

— О, чели сте това? — откликна Фанкорт, поласкан и изненадан. — Ами да, точно това е, истински литературен куриоз. Никога не съм отричал, че Оуен умееше да пише, просто не беше способен да изрови нещо смислено и интересно като идея. Това е учудващо често срещано явление. Ала в „Bombyx Mori“ най-сетне откри своята тема. Всички ме мразят, всички са срещу мен, аз съм гений, а никой не го вижда. Резултатът е комична гротеска, намирисва на огорчение и самосъжаление, но има безспорна притегателна сила. А езикът — разпали се Фанкорт с повече ентусиазъм, отколкото бе показал в разговора до този момент — е достоен за възхищение. Някои пасажи са сред най-доброто, което е писал някога.

— Всичко това е много полезно — отбеляза Страйк.

На Фанкорт явно му стана забавно.

— Полезно за какво?

— Имам усещането, че „Bombyx Mori“ има централна роля в този случай.

— Случай ли? — повтори Фанкорт с усмивка. Настана кратка пауза. — Вие сериозно ли ми казвате, че според вас убиецът на Оуен Куин още е на свобода?