Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Почти никаква — отвърна Фанкорт. — Той беше невероятно добър писател. Пооправих някои необработени пасажи, изпипах края. Той беше оставил бележки как иска романът да завърши. После го занесох на Джери Уолдгрейв, който работеше в издателство „Роупър“.

Страйк си припомни казаното от Чард за прекомерната близост на Фанкорт с жената на Уолдгрейв и продължи с известна предпазливост:

— Бяхте ли работили с Уолдгрейв преди това?

— Не бяхме работили заедно по мои неща, но го познавах по репутация като талантлив редактор и знаех, че харесва Джо. Сътрудничихме си за „Към предела“.

— Той свърши добра работа по романа, нали?

Моментният яд на Фанкорт беше изчезнал. Той дори, изглежда, се забавляваше от въпросите на Страйк.

— Да, много добра.

— Но сега, когато сте се върнали в „Роупър — Чард“, не сте искали да работите с него.

— Нямах особено желание — все още усмихнат отговори Фанкорт. — Той много пие напоследък.

— Защо според вас Куин е вкарал Уолдгрейв в „Bombyx Mori“?

— Откъде бих могъл да знам?

— Уолдгрейв очевидно е бил добър с Куин. Трудно е да се разбере защо Куин е почувствал потребност да го атакува.

— Мислите ли? — попита Фанкорт, приковал поглед върху Страйк.

— Всички, с които разговарях, виждат образа на Резача от различен ъгъл.

— Нима?

— Повечето хора са възмутени, че Куин изобщо е нападнал Уолдгрейв. Не виждат с какво го е заслужил Уолдгрейв. Според Даниъл Чард образът на Резача е доказателство, че Куин е работил със съавтор.

— И кой си мисли той, че би сътрудничил на Куин за „Bombyx Mori“? — със сух смях попита Фанкорт.

— Има разни идеи — каза Страйк. — Междувременно Уолдгрейв смята, че Резача е всъщност атака срещу вас.

— Но аз съм Тщеславен — възрази с усмивка Фанкорт. — Това всички го знаят.

— Защо Уолдгрейв ще си мисли, че Резача е свързан с вас?

— Ще трябва да попитате Джери Уолдгрейв — все още с усмивка отговори Фанкорт. — Но имам странното чувство, че вие имате своето обяснение, господин Страйк. И ще ви кажа следното: Куин беше в голяма, голяма грешка и би трябвало сам да го е знаел.

Промяна в посоката.

— И тъй, през всички тези години не сте успели да продадете къщата на Талгарт Роуд, така ли?

— Трудно бе да се открие купувач, който да отговаря на условията в завещанието на Джо. Беше донкихотовски жест от негова страна. Той беше романтик, идеалист. Всичките си чувства, свързани с това наследство, с бремето на неговото дарение съм изразил в „Кухата къща“ — отбеляза Фанкорт като лектор, препоръчващ допълнителна литература. — Оуен също си каза своето в „Братята Балзак“ — с бегла усмивка додаде Фанкорт.

— „Братята Балзак“ е за къщата на Талгарт Роуд, така ли? — попита Страйк, който не се бе добрал до това впечатление в петдесетте страници, които бе изчел.

— Действието се развива там. Но всъщност е за взаимоотношенията между нас тримата — поясни Фанкорт. — Джо е мъртъв в ъгъла, а аз и Оуен се опитваме да вървим по стъпките му, да осмислим неговата смърт. Всичко се случва в студиото, където, както съдя от това, което четох, сте открили трупа на Куин.

Страйк не каза нищо, а продължи да си води бележки.

— Критикът Харви Бърд нарече „Братята Балзак“ „стряскаща и свиваща сфинктера ужасия“.

— Помня само много опипване на топки — промърмори Страйк и неочаквано Фанкорт прихна в непресторено момичешко кискане.

— Значи сте я чели? О, да, Оуен беше обсебен от топките си.

Актьорът до тях най-сетне беше млъкнал да си поеме дъх. Думите на Фанкорт отекнаха отчетливо във временното затишие. Страйк се ухили, когато актьорът и двамата му сътрапезници се втренчиха във Фанкорт, който ги удостои с киселата си усмивка. Тримата мъже побързаха отново да заприказват.

— Това му беше истинска идея фикс — обърна се Фанкорт пак към Страйк. — В стил „Пикасо“ приемаше топките си за източник на творческата си енергия. Беше вманиачен и в живота, и в работата си от мъжествеността, плодовитостта. На някои би се сторила странна подобна мания у човек, който е обичал да бъде връзван и доминиран, но аз го виждам като естествена последица… ин и ян в сексуалността на Куин. Вероятно сте обърнали внимание какви имена ни е дал в романа си.

— Вас и Варикосел — отвърна Страйк и отново забеляза леката изненада на Фанкорт, че човек с външния вид на Страйк чете книги и запомня съдържанието им.

— Вас, това е Куин, е каналът, по който минава спермата от тестисите към пениса, здравословната, потентна, съзидателна сила. Варикосел е болезнено увеличаване на вената в тестиса, понякога водещо до безплодие. Типичният просташки паралел в стил „Куин“ с факта, че се разболях от заушка малко след смъртта на Джо и всъщност бях твърде болен, за да присъствам на погребението, но също така и с факта, както вие посочихте, че по това време пишех при трудни обстоятелства.