Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Господин Страйк.

Може би бе възнамерявал да се надигне за ръкуване, ала високата и масивна фигура на Страйк често отказваше по-дребни мъже да се надигнат от мястото си. Здрависаха се през малката дървена маса. С нежелание, но оставен без избор, освен ако не искаше да седне на канапето до Фанкорт — а щеше да е твърде интимна ситуация предвид преметнатата върху облегалката ръка на писателя — Страйк се настани на солидна кръгла табуретка, крайно неподходяща и за ръста, и за болното му коляно.

До тях седеше актьор с бръсната глава, бивша звезда от сапунени сериали, който наскоро бе играл войник в драма на Би Би Си и говореше високо за себе си на други двама мъже. Фанкорт и Страйк поръчаха питиета, но отказаха менюта за обяд. Страйк беше облекчен, че Фанкорт не е гладен. Не можеше да си позволи да плати още нечий обяд.

— Откога членувате тук? — попита той Фанкорт, когато келнерът се оттегли.

— От откриването на клуба. Бях от първите инвеститори — отговори Фанкорт. — Единственият клуб, който някога ми е бил нужен. Понякога пренощувам тук, ако ми се наложи. На горния етаж има стаи. — Фанкорт фиксира Страйк с умишлено внимателен поглед. — Очаквах с нетърпение да се запозная с вас. Героят на следващия ми роман е ветеран от така наречената война срещу тероризма. Много бих искал да чуя ваши мнения и впечатления, след като приключим с темата за Оуен Куин.

Страйк поназнайваше нещичко за начините, използвани от известните, когато желаеха да манипулират някого. Бащата на Луси, китаристът Рик, не беше толкова прочут колкото бащата на Страйк или колкото Фанкорт, но все пак бе достатъчно известен, че да накара жена на средна възраст да ахне и да се разтрепери, когато го бе видяла да се реди за сладолед в Сейнт Моус. Рик веднъж бе споделил пред юношата Страйк, че един сигурен начин да вкараш жена в леглото е да й кажеш, че пишеш песен за нея. Забележката на Майкъл Фанкорт, че проявява интерес донякъде да превъплъти Страйк в следващия си роман, беше вариация на същата тема. Очевидно не бе преценил, че за Страйк да се пише за него не бе нещо непознато, нито пък цел, която преследваше. Кимна на предложението без всякакъв ентусиазъм и извади бележник.

— Имате ли нещо против да го използвам? Помага ми да си припомня какво искам да ви питам.

— Моля, използвайте го — отвърна Фанкорт и изглеждаше развеселен.

Остави настрани броя на „Гардиън“, който четеше. Страйк видя снимката на съсухрен, но впечатляващ на вид стар човек, който му бе бегло познат, макар че го гледаше наопаки. Заглавието гласеше: „Пинкълман на деветдесет години“.

— Милият стар Пинкс — рече Фанкорт, като забеляза посоката на погледа на Страйк. — Устройваме му малко тържество в „Челси Артс Клъб“ идната седмица.

— Така ли? — избъбри Страйк, докато търсеше химикалка.

— Познаваше се с чичо ми. Бяха отбили заедно службата си в армията — заразказва Фанкорт. — Когато написах „Белафронт“, първия си роман, току-що бях завършил „Оксфорд“. Горкият ми чичо в опит да бъде полезен пратил екземпляр от ръкописа на Пинкълман, защото бе единственият писател, когото познаваше.

Говореше с премерени фрази, сякаш някой невидим трети до тях водеше стенографски записки. Историята звучеше като предварително репетирана, сякаш я бе разправял много пъти, а може и да беше при тези негови чести интервюта.

— Пинкълман, по онова време автор на поредицата „Голямото приключение на Бънти“, не разбрал и дума от написаното — продължи Фанкорт, — но за да угоди на чичо ми, препратил романа на „Чард Букс“, където той, за щастие, се озовал на бюрото на единствения човек в издателството, способен да го проумее.

— Голям късмет наистина — каза Страйк.

Келнерът се върна с вино за Фанкорт и чаша вода за Страйк.

— Да разбирам ли — попита Страйк, — че сте върнали услугата на Пинкълман, като сте го представили на агентката си?

— Точно това направих — кимна Фанкорт с известно снизхождение като учител, доволен да установи, че един от учениците му е внимавал. — В онези дни Пинкс беше при агент, който все „забравяше“ да му изплаща хонорарите. Каквото и да се говори за Елизабет Тасъл, тя е почтена… почтена в сферата на бизнеса — поправи се Фанкорт и отпи от виното си.

— Тя също ще присъства на тържеството за Пинкълман, нали? — попита Страйк, като наблюдаваше Фанкорт за реакцията му. — Все още е негов агент, нали?

— За мен е без значение дали Лиз ще е там. Да не би да си въобразява, че още пламтя от злоба към нея? — поинтересува се Фанкорт с киселата си усмивка. — Не се сещам и по веднъж в годината за Лиз Тасъл.