Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Така твърдиш ти — подхвърли полугласно Робин, мъничко респектирана от наблюдаващия ги полицай, който беше доста хубав мъж.

— Това ще ми помогнеш ти да докажа днес следобед — измърмори под носа си Страйк. — Добро утро — подвикна той на бдителния полицай, който не отговори.

Страйк изглеждаше въодушевен от налудничавата си теория, но Робин си помисли, че ако по една рядка случайност беше прав, убийството криеше гротескни елементи, надхвърлящи дори изкормения труп…

Отправиха се към предната алея на къщата до тази на семейство Куин, която беше на метри от внимателно наблюдаващия ги полицай. Страйк натисна звънеца и не след дълго вратата отвори ниска, тревожна жена малко над шейсетте, по пеньоар и подплатени с кожа пантофи.

— Вие ли сте Една? — попита я Страйк.

— Да — отвърна плахо тя и вдигна очи към него.

Когато Страйк представи себе си и Робин, разтревоженото изражение на Една бе заместено с трогателно облекчение.

— О, това сте вие, знам всичко за вас. Помагате на Лионора. Ще я измъкнете от там, нали?

Робин болезнено усещаше как хубавият полицай слуша всичко това само на крачки разстояние.

— Влезте, заповядайте — възкликна ентусиазирано Една и отстъпи да ги пропусне вътре.

— Госпожо… простете, не знам фамилията ви — подхвана Страйк, като избърса краката си на изтривалката (къщата й беше топла, чиста и далеч по-уютна от тази на Куин, макар разпределението да бе идентично).

— Наричайте ме Една — засия тя срещу него.

— Една, благодаря… Знаете ли, трябваше да ми поискате документ, преди да ме пуснете в дома си.

— О, но Лионора ми е разправяла за вас… — смути се Една.

Въпреки това Страйк настоя да й покаже шофьорското си свидетелство, преди да я последва по коридора към кухнята в синьо и бяло, много по-ведра от тази на Лионора.

— Тя е горе — каза Една, когато Страйк обясни, че са дошли да видят Орландо. — Днес не й е добър ден. Искате ли кафе?

Докато вадеше чаши, не спираше да говори с маниера на стресираните и самотни хора.

— Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да го приютя, бедното агънце, но… — Тя отправи унил поглед помежду Страйк и Робин и взе, че си го каза: — Но докога? Те нямат никакви роднини. Вчера идва социална работничка да я провери. Каза, че ако не мога да се грижа за нея, трябва да иде в някакъв си дом. Отвърнах й, че не могат да сторят това с Орландо, че те с майка й никога не са се делили… Не, може да остане при мен, но…

Една погледна към тавана.

— Точно сега е много неспокойна и нервна. Иска майка й да си дойде у дома, а аз какво мога да й кажа? Няма как да споделя с нея истината, нали така? А пък те оттатък разкопаха цялата градина, взеха, че изровиха Господин Пуп…

— Мъртвият котарак — промърмори полугласно Страйк на Робин, а в това време иззад очилата на Една бликнаха сълзи и се затъркаляха по кръглите й бузи.

— Бедното агънце… — промълви отново тя.

Когато поднесе кафето на Робин и Страйк, Една се качи горе да доведе Орландо. Отне й десет минути да убеди момичето да слезе долу, но Страйк бе доволен да види, че тя стискаше в ръце Нахалната маймуна, когато се появи, днес облечена в замърсен анцуг и с намусено изражение.

— Той е кръстен на великан — обяви тя на кухнята като цяло, когато видя Страйк.

— Точно така — кимна Страйк. — Запомнила си, браво.

Орландо седна на стола, който Една издърпа за нея, като стискаше здраво орангутана.

— Аз съм Робин — усмихна й се младата жена.

— Като птичката 8 — мигом отбеляза Орландо. — И Додо е птичка.

— Така й казват майка й и татко й — поясни Една.

— И двете сме птички — усмихна се Робин.

Орландо се втренчи в нея, после излезе от кухнята, без да каже дума.

Една въздъхна дълбоко.

— Разстройва се от всичко. Човек никога не знае какво…

Но в този момент Орландо се върна с пастели и скицник със спирала, за които Страйк бе сигурен, че Една й е купила, та да я зарадва. Орландо седна до кухненската маса и отправи към Робин мила и открита усмивка, която безмерно натъжи Робин.

— Ще ти нарисувам червеношийка — съобщи момичето.

— Много бих се радвала — отвърна Робин.

Орландо се зае за работа с издадено между зъбите връхче на езика. Робин не казваше нищо, само наблюдаваше напредъка на рисунката. Усетил, че Робин вече бе създала с Орландо по-добра връзка, отколкото той би успял, Страйк изяде шоколадовата бисквита, предложена от Една, и побъбри с нея за снега.

Накрая Орландо завърши рисунката си, откъсна я от скицника и я бутна към Робин.