Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

В момента, когато минаваше покрай колоните на Лисеум Тиътър, вече разсъждаваше над факта колко убеден бе Чард, че Джери Уолдгрейв е помогнал на Куин да напише романа си, а самият Уолдгрейв обвиняваше Елизабет Тасъл, че е провокирала наранените чувства на писателя, докато те са се излели на хартия. Питаше се дали това не бяха, чисто и просто, случаи на пренасочен гняв. След като вече нямаха достъп до виновника поради ужасяващата смърт на Куин, не търсеха ли Чард и Уолдгрейв живи изкупителни жертви, върху които да излеят предизвиканата си от паника ярост? Или бяха прави, като откриваха в „Bombyx Mori“ чуждо влияние?

Алената фасада на „Коуч енд Хорсис“ на Уелингтън стрийт го привличаше неудържимо сега, когато все по-тежко се опираше на бастуна, а коляното му протестираше: топлина, бира, удобен стол… Ала трето посещение в пъб за една седмица… Не биваше да насърчава подобен навик. Джери Уолдгрейв бе нагледен пример докъде можеше да доведе такова поведение…

Не се удържа да не хвърли завистлив поглед през прозореца на минаване към блестящите месингови дръжки на бирените помпи и на веселите посетители с не тъй строга съвест като неговата…

Видя я с периферното си зрение. Висока и приведена в черното си палто, с ръце в джобовете, следваща го по хлъзгавия тротоар: неговата преследвачка и неосъществила се нападателка от събота вечерта.

Страйк не промени ритъма на крачка, нито се обърна да я погледне. Този път нямаше да прилага игрички; нямаше да спира, за да изкара наяве аматьорския й стил на следене, нямаше да й даде да разбере, че я е забелязал. Продължи да върви, без да се озърта през рамо, и само някой също толкова опитен като него в контрапроследяването би забелязал случайните му погледи към удобно разположени витрини и отразяващи лъскави табели по вратите; само такъв човек би установил как привидната му разсеяност прикрива колко нащрек е.

Повечето убийци бяха небрежни аматьори и тъкмо затова биваха залавяни. Упорството й след съботния им сблъсък говореше за безразсъдство във висока степен и тъкмо на него залагаше Страйк, докато вървеше по Уелингтън стрийт уж в неведение за жената, която го следваше с нож в джоба си. Той прекоси Ръсел стрийт и тя се скри от поглед, като се престори, че влиза в „Маркес ъв Ангълсий“, но скоро се появи отново и по път се прикриваше зад колоните на административна сграда, за да му даде преднина.

Страйк вече едва чувстваше коляното си. Беше се превърнал в сто и деветдесет сантиметра концентриран потенциал. Този път тя бе лишена от предимство, нямаше да го свари неподготвен. Ако изобщо преследвачката имаше план, той вероятно бе да се възползва от каквато и да било налична възможност. От Страйк зависеше да й предостави такава възможност, че тя да не я отмине, а също и да се погрижи жената да не успее.

Минаха покрай Ройъл Опера Хаус с нейния класически портик, колони и статуи; на Ендъл стрийт тя влезе в стара червена телефонна кабина, като без съмнение събираше смелост и проверяваше дали той не я е забелязал. Вече с по-голяма увереност се появи отново на оживения тротоар и се запровира покрай минувачи с пазарски пликове все по-близо до него по постепенно стесняващата се улица.

Когато вече приближи до офиса си, той взе своето решение и зави вляво от Денмарк стрийт по Флиткрофт стрийт, която водеше към Денмарк Плейс. Там имаше тъмен проход, облепен с листовки за разни музикални групи, който излизаше пред офиса му.

Щеше ли тя да се осмели?

В уличката стъпките му отекваха между сградите и той едва доловимо забави ход. Чу я да приближава — тичаше след него.

Страйк се извърна рязко на здравия си ляв крак, замахна с бастуна си и се раздаде вик на болка, когато той срещна ръката й. Сгъваемият нож изхвърча от пръстите й, удари се в каменната стена, рикошира и за малко се размина с окото на Страйк. Той вече я държеше в свирепа хватка, която я накара да изпищи.

Детективът се боеше да не би някой герой да й се притече на помощ, но не се появи никой и сега бързината беше от първостепенна важност — тя беше по-силна, отколкото той бе очаквал, бореше се яростно, опитваше се да го ритне между краката и да му издере лицето. С още едно икономично извъртане на тялото си той я блокира и краката й взеха да се хлъзгат по мокрия паваж.

Докато тя се гърчеше в ръцете му и се мъчеше да го ухапе, той се наведе да вдигне ножа, като я повлече надолу със себе си, така че тя почти изгуби равновесие. Наложи му се да изостави бастуна си, защото не можеше да държи едновременно него и жената, и я помъкна към Денмарк стрийт.