Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Гърдите й се издигаха и спускаха под дебелото палто.

— Откъде ще знаеш дали говоря истината, дори ако ти го кажа? — задъхано попита тя с все същия предизвикателен маниер.

— Ще те държа тук, докато не проверя — отсече Страйк.

— Отвличане! — вресна тя със силен и груб като на докер глас.

— Граждански арест — поправи я Страйк. — Опита се да ме намушкаш с нож. А сега, за последен път питам, дявол да те вземе…

— Пипа Миджли — процеди тя.

— Най-сетне. Имаш ли документи?

С още една бунтовническа ругатня тя бръкна в джоба си, извади карта за автобус и му я подхвърли.

— Тук пише Филип Миджли.

— Хайде бе.

Робин гледаше смаяното лице на Страйк и въпреки напрежението в стаята усети как я напушва смях.

— Епицена — гневно изрече Пипа Миджли. — Не схващаш ли? Много ти е сложно ли, тъпако?

Страйк вдигна поглед към нея. Адамовата ябълка на издрасканата й насинена шия все още беше силно издадена. Тя отново бе тикнала ръце в джобовете си.

— Догодина ще бъда Пипа на всичките си документи — увери го.

— Пипа — повтори Страйк. — Ти си автор на „Ще обърна резбата“, нали?

— О — промълви Робин, внезапно осъзнала.

— Леле, че умен мъжага се извъди — проточи подигравателно и злобно Пипа.

— Познаваш ли лично Катрин Кент, или си дружите само в киберпространството?

— Защо? Да не е станало престъпление да познаваш Кат Кент?

— Как се запозна с Оуен Куин?

— Не искам да говоря за този гадняр — отсече тя с отново развълнувани гърди. — Какво ми причини само… А се преструваше… лъга ме… Проклет измамник…

По страните й отново рукнаха сълзи и тя изпадна в истерия. Сграбчи коса с кървавочервените си нокти, затропа с крака по пода, взе да се клати напред-назад с протяжен вой. Страйк я наблюдаваше с неприязън и след трийсет секунди се обади:

— Ще млъкнеш ли с това шибано…

Ала Робин му отправи предупредителен поглед, извади хартиени салфетки от кутията на бюрото си и ги тикна в ръката на Пипа.

— Б-благодаря…

— Искаш ли кафе или чай, Пипа? — съчувствено я попита Робин.

— Ка… фе… моля…

— Ама тя искаше да ме наръга, Робин!

— Е, нали не е успяла все пак — коментира Робин, заела се с чайника.

— Некадърността не е защита пред закона! — отбеляза възмутен Страйк.

Той отново се обърна към Пипа, която бе следила диалога със зяпнала уста.

— Защо ме следеше? Какво се опитваш да ме спреш да направя? И те предупреждавам, не ти се връзвам на сълзите като Робин.

— Ти работиш за нея! — кресна Пипа. — За онази сбъркана кучка, вдовицата му! Сега тя докопа парите му. Знаем какво си нает да свършиш, не сме глупави!

— Кои сте тези „вие“? — поиска да узнае Страйк, но тъмните очи на Пипа отново се стрелнаха към вратата. — Кълна се — заяви Страйк, чието многострадално коляно вече го измъчваше така жестоко, че му идеше да скърца със зъби от болка, — само още веднъж хукни към вратата, ще повикам полиция и ще свидетелствам срещу теб, че се опита да ме убиеш. И да знаеш, че никак няма да ти е весело в затвора, Пипа — добави. — Не и преди оперативната трансформация.

— Корморан! — остро го смъмри Робин.

— Излагам фактите — обясни Страйк.

Пипа отново се сви на канапето и наблюдаваше Страйк с непресторен ужас.

— Кафе — обяви решително Робин, като излезе иззад бюрото си и тикна голяма чаша в ръцете със заострени нокти. — За бога, Пипа, просто му кажи за какво става дума. Хайде, кажи му.

Колкото и агресивна и лабилна да изглеждаше Пипа, Робин изпитваше жалост към момичето, очевидно не преценило последствията от решението си да се нахвърли с нож срещу частен детектив. Робин приемаше, че тя притежава в екстремална форма недостатъка на собствения й по-малък брат Мартин, прословут в семейството им с безразсъдството си и стремежа си към опасности, които го бяха отвеждали повече пъти в спешното отделение, отколкото двамата му братя и сестра му заедно.

— Знаем, че тя те е наела да хвърлиш вината върху нас — изграчи Пипа.

— Коя е „тя“ и кои сте „вие“? — изръмжа Страйк.

— Лионора Куин — отвърна Пипа. — Знаем я каква е и на какво е способна! Тя мрази мен и Кат, готова е на всичко, за да ни навреди. Тя уби Оуен, а сега се опитва да го припише на нас! Можеш да ме зяпаш така колкото си искаш! — викна тя на Страйк, чиито плътни вежди се бяха вдигнали чак до линията на косата му. — Тя е смахната кучка, ревнива донемайкъде. Не можеше да търпи това, че той се виждаше с нас, и сега те ръчка да откриеш нещо, което да използва в наша вреда!