Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Страйк я наблюдаваше, слисан и възхитен, и тя не можеше да престане да се усмихва.

— Защо, за бога, се отказа да завършиш психология?

— Дълга история — отвърна Робин и отклони поглед към монитора. — Тя е съвсем млада, на около двайсет години според мен.

— На толкова изглежда — съгласи се Страйк. — Жалко, че не можахме да я разпитаме какво е правила в дните след изчезването на Куин.

— Не го е извършила тя — заяви Робин с увереност и отново го погледна.

— Да, сигурно си права — въздъхна Страйк. — Ако ще и само защото да тика кучешки изпражнения в пощенската му кутия би било бледо отмъщение, след като вече го е изкормила.

— Освен това не изглежда много сръчна в планирането, нали?

— Слабо казано — съгласи се той.

— Ще съобщиш ли в полицията за нея?

— Не знам. Може би. По дяволите — удари се той по челото, — не установихме дори защо тя пее в книгата.

— Май че се сещам — каза Робин, след като беше написала нещо на клавиатурата и хвърли бърз поглед на екрана. — Пее се, за да се смекчи гласът… вокални упражнения за транссексуални.

— И това е всичко? — невярващ попита Страйк.

— Твърдиш, че се е засегнала неоснователно ли? — отвърна Робин. — Хайде стига, та той се присмива публично на нещо много лично.

— Не това имах предвид — поклати глава Страйк.

Той се загледа намръщен през прозореца. Снегът валеше на едри парцали.

След малко попита:

— Какво се случи в книжарницата „Бридлингтън“?

— О, да, за малко да забравя.

Тя му разправи за продавача и объркването му между първи и осми ноември.

— Изкуфял глупак — рече Страйк.

— Това беше гадничко — възпротиви се Робин.

— Ама че самомнителност. За него понеделниците явно са все еднакви, посещава приятеля си Чарлс…

— Но откъде да знаем дали е било в деня с англиканските свещеници, или с германския кратер?

— Ти каза, че Чарлс го прекъснал с историята за германския кратер, когато му разправял как в книжарницата влязъл Куин.

— Така е по неговите думи.

— Тогава по-вероятно е Куин да е отишъл там на първи, не на осми. Той си спомня тези два факта като свързани. Дъртакът се е объркал. Искало му се е да е видял Куин след изчезването му, да е от помощ при установяване на времето на смъртта му, така че подсъзнателно е търсил понеделник, който да свърже с времето на убийството, не някакъв си понеделник цяла седмица преди някой да се заинтересува от движенията на Куин.

— И все пак не е ли странно това, което твърди, че Куин му е казал? — попита Робин.

— Да — кимна Страйк, — че си купува четиво, защото заминава да си почине. Тоест вече е възнамерявал да се оттегли четири дни преди скарването с Елизабет Тасъл. Нима вече е кроял да иде в къщата на Талгарт Роуд, след като толкова години я е избягвал и мразил?

— Ще съобщиш ли на Анстис за това? — попита Робин.

Страйк се изсмя сухо.

— Не, няма да му съобщя. Нямаме реално доказателство, че Куин е бил в книжарницата на първи, а не на осми. Бездруго в момента не съм в най-прекрасни отношения с Анстис.

Настана нова дълга пауза и после Страйк изненада Робин, като каза:

— Трябва да разговарям с Майкъл Фанкорт.

— Защо? — попита тя.

— По много причини — отговори Страйк. — Заради някои неща, които Уолдгрейв каза по време на обяда. Би ли се свързала с агента му или с някой друг негов контакт?

— Да — отвърна Робин и си отбеляза в бележника. — Знаеш ли, преди малко за пореден път изгледах интервюто и все още не мога…

— Гледай го пак — поръча Страйк. — Внимавай. Мисли.

Той отново потъна в мълчание, този път загледан в тавана. Робин не искаше да нарушава мислите му и се зае да търси на компютъра кой представлява Майкъл Фанкорт.

Накрая Страйк заговори през тракането на клавишите.

— Какво си мисли Катрин Кент, че има срещу Лионора?

— Може и нищо да не е — отвърна Робин, съсредоточена върху резултатите, които беше открила.

— Че го и премълчава „от състрадание“…

Робин не каза нищо. Търсеше телефонен номер за контакт с агенцията на Фанкорт.

— Да се надяваме, че е било поредният истеричен изблик — промърмори Страйк.

Ала беше разтревожен.

Госпожица Брокълхърст, евентуално кръшкащата секретарка, твърдеше, че още е на легло заради настинката си. На любовника й, клиентът на Страйк, това му се виждаше пресилено и детективът бе склонен да се съгласи с него. Седем часът на следващата сутрин завари Страйк разположен в сенчеста арка срещу апартамента на госпожица Брокълхърст в „Батърсий“. Беше с дебелото си палто, шал и ръкавици, прозяваше се широко и похапваше втория от трите яйчени мъфина, купени по път от „Макдоналдс“.