Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Беше разпространено предупреждение за лошо време в цяла Югоизточна Англия. Дебел сняг вече покриваше улицата, а ето че заваляха първите плахи снежинки от беззвездното небе, докато той чакаше и от време на време размърдваше пръстите на крака си, за да провери дали още ги чувства. Един по един обитателите тръгваха на работа, като се хлъзгаха и пързаляха, вървейки към станцията на метрото, или се качваха в колите си, чиито ауспуси гърмяха особено рязко в тишината. Три украсени елхи блестяха срещу Страйк през прозорци на дневни, макар декември да започваше едва на следващия ден — оранжеви, изумрудени и неоновосини лампички блещукаха натрапчиво, докато той, облегнат на стената, бе вперил поглед към прозорците на госпожица Брокълхърст и се обзалагаше сам със себе си дали тя изобщо ще излезе от къщи в това лошо време. Коляното още го измъчваше, ала снегът, така или иначе, бе забавил света до крачка, съвпадаща с неговата. Той никога не бе виждал госпожица Брокълхърст на по-ниски от десетсантиметрови токове. В тази условия щеше да е по-трудноподвижна и от него.

През последната седмица издирването на убиеца на Куин бе започнало да измества всичките му останали случаи, но беше важно да е в крак с тях, ако не искаше да изгуби бизнеса си. Любовникът на госпожица Брокълхърст беше богат човек, който можеше да захрани Страйк с още работа, ако останеше доволен от детективските му услуги. Бизнесменът имаше слабост към младолики блондинки, цяла поредица от които (както той охотно беше споделил пред Страйк още при първата им среща) бяха получили много пари и купища скъпи подаръци от него само за да го напуснат или да му изневерят. Тъй като той не проявяваше признаци да е станал по-добър познавач на човешката природа, Страйк очакваше още много доходни часове, прекарани в следене на наследничките на госпожица Брокълхърст. Помисли си, докато дъхът му правеше бели облачета в студения въздух, дали тъкмо изневерите не възбуждаха клиента му; бе познавал и други такива мъже. Най-ярък израз това пристрастие намираше у онези, които залитаха по проститутки.

В девет без десет завесите потрепнаха леко. По-пъргаво, отколкото можеше да се очаква от небрежно отпуснатата му стойка, Страйк вдигна фотоапарата си с обектив за нощно виждане, който бе крил отстрани.

Госпожица Брокълхърст за кратко се появи пред прозореца по гащички и сутиен, макар козметично увеличените й гърди да нямаха нужда от поддръжка. Зад нея в сумрака се появи шкембест, гол до кръста мъж, който обхвана в шепа едната й гърда и с това си спечели шеговито смъмряне. После и двамата се отдалечиха към спалнята.

Страйк свали фотоапарата и провери резултата от работата си. Най-инкриминиращият образ, който бе постигнал, беше мъжка ръка и длан, обхванали засмяната госпожица Брокълхърст, само че лицето на прегръщащия оставаше в сянка. Страйк подозираше, че той скоро ще излезе, за да иде на работа, затова пъхна фотоапарата в един вътрешен джоб, готов да подхване бавно и мъчително преследване, след което се зае с третия си мъфин.

И ето че в девет без пет външната врата на госпожица Брокълхърст се отвори и отвътре се появи любовникът; по нищо не напомняше шефа й освен по възрастта и вида на заможен човек. На диагонал през гърдите му беше преметната кожена чанта, достатъчно голяма да побере чиста риза и четка за зъби. Напоследък Страйк виждаше такава толкова често, че я бе кръстил „прелюбодейска чанта за пренощуване“. Двойката се наслади на френска целувка на прага, съкратена от силния студ и факта, че госпожица Брокълхърст имаше на себе си не повече от две унции тъкан. После тя се прибра вътре, а шкембелията се отправи към „Клапам Джънкшън“ и вече говореше по телефона си — без съмнение, обясняваше как ще закъснее заради снега. Страйк му даде двайсет метра преднина, след което напусна скривалището си, като се подпираше на бастуна, любезно прибран от Робин от Денмарк Плейс предишния следобед.

Беше лесно проследяване, тъй като шкембелията бе явно изцяло погълнат от телефонния си разговор. Слязоха по лекия наклон на Лавендър Хил, раздалечени на двайсет метра, а снегът се сипеше неумолимо. Шкембелията се подхлъзна на няколко пъти с ръчно изработените си обувки. Когато стигнаха до станцията на метрото, за Страйк беше лесно да го последва в същия вагон и като се преструваше, че чете съобщения, да го заснеме няколко пъти с мобилния си телефон.

Докато го правеше, пристигна съобщение от Робин.