Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Агентът на Майкъл Фанкорт току-що ми върна обаждането. МФ щял да се радва да се види с теб! В Германия е, но се връща на 6-и. Предлага „Граучо Клъб“ в удобен за теб час. (?) Рх

Страйк си каза, че желанието, което проявяваха челите „Bombyx Mori“, да говорят с него е твърде необичайно. Кога преди бе имал заподозрени, които с такова нетърпение да се заловят за шанса да седнат лице в лице с детектив? И какво се надяваше да спечели прочутият Майкъл Фанкорт от разговор с частния детектив, открил трупа на Оуен Куин?

Страйк слезе от влака зад шкембелията, като го следваше в тълпата по мокрите и хлъзгави плочки на станция „Уотърлу“ под тавана от кремави греди и стъкло, който му напомняше Тайбарн Хаус. Бяха отново навън на студа и шкембелията, все така в неведение, пак говореше по телефона си. Страйк го следваше по кишавите коварни тротоари, оградени от купчини почернял сняг помежду офис сгради от стъкло и бетон, сред финансисти, забързани като редица от мравки, докато най-после шкембелията сви към паркинга на един от най-големите административни комплекси и се отправи към кола, която очевидно беше неговата. Бе сметнал за по-разумно да остави беемвето си в службата, вместо да го паркира пред апартамента на госпожица Брокълхърст. Докато Страйк го наблюдаваше, прикрит зад удобен рейндж ровър, усети как телефонът в джоба му вибрира, но го игнорира, тъй като не желаеше да привлича внимание към себе си. Шкембелията имаше поименно паркомясто. След като взе някои неща от багажника, той се отправи към сградата, като даде възможност на Страйк да отиде до стената с директорските имена и да заснеме пълното име и длъжност на шкембелията за информация на клиента си.

След това Страйк се отправи към офиса си. Вече в метрото провери телефона си и видя, че пропуснатото обаждане беше от най-стария му приятел, осакатеният от акула Дейв Полуърт.

Полуърт открай време имаше навика да нарича Страйк „Диди“. Повечето хора приемаха, че това е заради размерите му (в началното училище и прогимназията Страйк беше най-едрото момче не само във випуска, а и в този преди неговия), но всъщност произлизаше от непрестанните му заминавания и връщания поради хаотичния начин на живот на майка му. И тогава дребничкият Дейв Полуърт беше казал на Страйк с писклив гласец, че е същински „дидикой“, което бе корнуолската дума за „циганин“.

Страйк му позвъни веднага щом слезе от метрото и двамата все още бъбреха двайсет минути по-късно, когато влезе в офиса си. Робин вдигна глава и понечи да заговори, но видя, че шефът й е на телефона, така че само се усмихна и се обърна отново към монитора си.

— Ще си ходиш ли у дома за Коледа? — попита Полуърт, когато Страйк влезе във вътрешния кабинет и затвори вратата.

— Може би — отвърна Страйк.

— Ще обърнем по няколко халби във „Виктъри“ — взе да го навива Полуърт. — Може пак да изчукаш Гуенифър Арскот, а?

— Никога не съм чукал Гуенифър Арскот — отвърна Страйк.

Това им бе отколешна шега.

— Ами пробвай се отново, Диди, току-виж не си ударил на камък този път. Време е някой да й отнеме девствеността. И като говорим за момичета, които никой от нас не е чукал…

Разговорът се сведе до шеговити подмятания за общи приятели, които и двамата имаха в Сейнт Моус. Страйк толкова се смя на духовитите забележки на Полуърт, че пренебрегна сигнала за чакащ разговор и не си направи труда да провери кой е.

— Нали не си се събрал отново с милейди Шантавел? — попита Дейв, като това беше прякорът, с който обикновено наричаше Шарлот.

— Не съм — отвърна Страйк. — Тя се омъжва след… четири дни — преброи наум той.

— Оглеждай хоризонта да не би да галопира към теб, Диди. Не бих се учудил да избяга пред самия олтар. Въздъхни с облекчение, ако ти се размине, приятелю.

— Да — отвърна Страйк, — прав си.

— Значи се договорихме? У дома за Коледа? Бира във „Виктъри“?

— Добре, защо не? — каза Страйк.

След още малко приказки Дейв се върна към работата си, а Страйк с усмивка на лице провери телефона си и видя, че е пропуснал обаждане от Лионора Куин.

Върна се в предния кабинет, като пътем избираше гласовата си поща.

— Гледах отново интервюто с Майкъл Фанкорт — подхвана възбудено Робин — и осъзнах какво…

Страйк вдигна ръка, за да я накара да замълчи, тъй като в ухото му прозвуча гласът на Лионора, обикновено съвсем равен, но този път развълнуван и дезориентиран: „Корморан, арестуваха ме, по дяволите. Не знам защо, никой нищо не ми казва. Отведоха ме в участъка. Чакали адвокат или нещо такова. Не знам какво да правя. Орландо е при Една, нямам… Е, това е, тук съм…“.