Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— По дяволите — изруга Страйк. — По дяволите. Какво имат срещу нея?

— Тя ми каза, че открили снимки в спалнята им с Куин. Очевидно той обичал да бъде връзван, а също и да бъде сниман в това положение — съобщи Илса спокойно, но с иронична нотка в гласа. — Разправяше ми го, сякаш говореше за градинарство.

Той чуваше глухия шум на движението в Централен Лондон. Тук, на магистралата, най-силните звуци бяха съскането на чистачките, ритмичното ръмжене на мощния двигател и от време на време изфучаването на изпреварващи ги коли, управлявани от явно безразсъдни шофьори с оглед на навяващия сняг.

— Човек би помислил, че ще й стигне умът да се отърве от снимките — отбеляза Страйк.

— Ще се престоря, че не съм чула това ти предложение за унищожаване на доказателства — престорено строго изрече Илса.

— Тези снимки не са никакво шибано доказателство — възрази Страйк. — Боже мой, то се знае, че тия двамата са правили извратен секс, как иначе Лионора би задържала мъж като Куин? Умът на Анстис е прекалено праволинеен, това е проблемът; смята, че всичко освен мисионерската поза е доказателство за престъпни тенденции.

— Откъде знаеш за сексуалните навици на водещия следствието? — попита развеселена Илса.

— Той е човекът, когото издърпах отзад в онзи автомобил в Афганистан — поясни Страйк.

— О — изрече Илса.

— Решил е, че Лионора е извършителката. Но мръсните снимки са всичко, с което разполагат…

— Не са. Ти знаеше ли, че семейство Куин са имали заключен шкаф?

Страйк се напрегна, внезапно разтревожен. Възможно ли бе да е грешил, и то много?

— Е, знаеше ли?

— Какво са намерили там? — попита Страйк, изоставил безгрижния тон. — Да не би червата?

— Какво каза? Счу ми се „да не би червата“!

— Какво са намерили? — коригира се Страйк.

— Не знам, но вероятно ще разбера, като отида там.

— Тя нали не е арестувана?

— Повикана е само за разпит, но са сигурни, че е тя, личи си. А според мен Лионора не съзнава колко сериозни стават нещата. Когато ми позвъни, говореше само как дъщеря й останала у съседката, как дъщеря й се разстроила…

— Дъщерята е на двайсет и четири години и има проблеми със заучаването.

— О — промълви Илса. — Тъжно… Слушай, почти стигнах, трябва да затварям.

— Дръж ме в течение.

— Не очаквай нищо скоро. Имам чувството, че доста ще се позабавим.

— По дяволите — каза отново Страйк, като затвори.

— Какво се е случило?

Огромна цистерна напусна бавната лента, за да изпревари хонда сивик със знак „Бебе в колата“ на задното стъкло. Страйк наблюдаваше корпуса й, подобен на гигантски сребрист куршум, да ускорява по заледеното платно и отбеляза с неизречено одобрение, че Робин намали и остави по-голяма спирачна дистанция.

— От полицията са прибрали Лионора за разпит.

Робин ахна.

— Открили снимки с Куин, вързан в спалнята им, и нещо друго в заключен шкаф, но Илса не знаеше какво…

На Страйк му се бе случвало и преди. Този мигновен преход от спокойствие към бедствие. Забавянето на времето. Напрягането и крещенето на всички сетива.

Цистерната поднесе и се изви под остър ъгъл.

Той се чу да изкрещява „СПИРАЧКА!“, защото това бе сторил последния път, когато се опита да отбута смъртта…

Ала Робин натисна педала за газта. Колата с рев се устреми напред. Нямаше място за минаване. Камионът се килна на една страна върху заледения път и се завъртя; хондата сивик го удари, преобърна се на покрив и се хлъзна встрани по платното; голф и мерцедес се блъснаха един в друг и блокирани заедно, полетяха към кабината на цистерната…

Носеха се към крайпътната канавка. Робин мина на сантиметри покрай преобърнатата хонда сивик. Страйк сграбчи дръжката на вратата, когато ленд крузърът заподскача с висока скорост по неравната земя — задната част на цистерната се завърташе смъртоносно към тях, ала те се движеха толкова бързо, че ги пропусна на косъм — силно подскачане, главата на Страйк се удари в тавана и ето че с обратен волан се върнаха отново на платното от другата страна на мелето, незасегнати.

— Мамичката му…

Тя най-сетне натисна спирачка при пълен контрол над колата и спря на твърдия банкет, а лицето й бе бяло като снега, трупащ се върху предното стъкло.

— В онази хонда сивик имаше дете.

И преди да е успял да каже още нещо, тя вече бе слязла и тръшнала вратата зад гърба си. Той се наведе към задната седалка в опит да вземе патериците си. Никога не бе усещал по-остро своята инвалидност. Тъкмо бе успял да придърпа патериците до себе си, когато чу сирени. Погледна с примижали очи през задното стъкло и зърна далечното проблясване на синя светлина. Полицията вече бе дошла. А той беше еднокрако и ненужно усложнение. Изруга и метна патериците обратно.