Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

От друга страна пък Страйк. Познатото разочарование и възелът, който се стягаше в стомаха й: „Ще трябва да вземем още някого“. Постоянното споменаване на този евентуален партньор, който придобиваше митични измерения в съзнанието на Робин: късо подстригана жена със сърдито лице като полицайката, която бе охранявала местопрестъплението на Талгарт Роуд. Щеше да бъде компетентна и обучена за работата, каквато Робин не беше, и необременена (каза го за пръв път открито пред себе си в този полупразен вагон на метрото, докато светът навън бе потънал в тъма, а в ушите й се разнасяше тракане и тътен) с годеник като Матю.

Ала Матю бе оста на нейния живот, непоклатимият център. Тя го обичаше; винаги го беше обичала. Той бе останал до нея през най-тежкия период от живота й, когато много млади мъже биха си тръгнали. Тя искаше да се омъжи за него и щеше да се омъжи за него. Само дето преди никога не бяха имали сериозни разногласия, никога. Работата й, решението й да остане при Страйк, самият Страйк бяха внесли елемент на раздор в отношенията им, нещо заплашително и ново…

Тойота ленд крузърът, който Робин беше наела, беше паркиран за през нощта в Кю-Парк в Китайския квартал, един от най-близките паркинги до Денмарк стрийт, на която такива нямаше. Като се подхлъзваше и залиташе с най-ниските си елегантни обувки и поклащаща се ръчна чанта в дясната ръка, Робин бързаше в тъмнината към многоетажния паркинг, решена да не си товари ума повече с Матю и какво би помислил или казал той, ако можеше да я види. Предстояха й шест часа насаме в колата със Страйк. След като сложи пътната си чанта в багажника, Робин се настани на шофьорската седалка, нагласи сателитния навигатор, регулира отоплението и остави двигателя да работи, за да затопли мразовития интериор на колата.

Страйк закъсняваше малко, което не беше типично за него. Робин уплътни чакането си, като се запозна подробно с всичко по контролното табло. Тя обичаше колите, винаги й бе доставяло удоволствие да шофира. Още на десетгодишна възраст можеше да управлява трактора във фермата на чичо си, стига някой да й помогнеше да освободи ръчната спирачка. За разлика от Матю, бе взела шофьорския изпит от първия път. Вече знаеше, че не бива да го подкача на тази тема.

Движение, отразено в страничното огледало, я накара да вдигне глава. Страйк в тъмен костюм се придвижваше с мъка към колата на патерици и с единия крачол прихванат нагоре с безопасни игли.

Робин усети тягостно присвиване под лъжичката — не заради ампутирания му крак, който тя вече бе виждала, и то при много по-обезпокоителни обстоятелства, а защото за пръв път ставаше свидетел Страйк да се показва на публично място без протеза.

Излезе от колата, после й се прищя да не го беше правила, когато улови смръщването му.

— Умно от твоя страна да вземеш четири по четири — отбеляза той, като безмълвно я предупреждаваше да не отваря дума за крака му.

— Да, реших, че ще ни свърши по-добра работа в това време — каза Робин.

Той заобиколи откъм мястото на пътника. Робин знаеше, че не бива да му предлага помощ; долавяше зона на изключване около него, сякаш по телепатия той внушаваше отхвърляне на всякакви предложения за съдействие или съчувствие, ала Робин се тревожеше, че няма да успее да се качи вътре самичък. Страйк метна патериците си на задната седалка, застана за миг в крехко равновесие, после демонстрира мощ на торса си, каквато Робин не бе виждала у него, и плавно се намести на седалката.

Робин побърза да скочи обратно вътре, сложи си колана и излезе на заден ход от мястото за паркиране. Нежеланието на Страйк да приеме нейната загриженост издигна стена между тях и съчувствието й бе примесено с известна доза негодувание, че дори в такава мъничка степен той не я допускаше до себе си. Кога му бе треперила и демонстрирала майчински грижи? Най-многото, което бе сторила, бе да му подаде парацетамол…

Страйк съзнаваше, че се държи неразумно, ала това разбиране само засилваше неговата раздразнителност. Още със събуждането му стана ясно, че да поставя протеза на това пламнало, подуто и извънредно болезнено коляно щеше да е напълно идиотска постъпка. Беше принуден да се смъкне по задник като малко дете по металните стълби. Минаването по заледения Чаринг Крос Роуд на патерици му бе спечелило взиране от страна на малкото ранобудни пешеходци, осмелили се да излязат по тъмно при температури под нулата. Не бе желал никога да се връща към това състояние, но се бе случило, и то само поради моментно забравяне, че не беше целият Страйк от сънищата си.