Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Страйк бе претръпнал към факта някои хора да го смятат за почти десет години по-възрастен, отколкото беше. Всъщност беше чувал от майка си (тя не беше от тези, дето си сдържат езика, за да пощадят детската психика) за болестта убиец, преследваща отдаващите се на безразборен секс и споделящите игли.

— Джо рухна физически и всички онези хора, които искаха да го познават, когато бе обещаващ, умен и красив, се пръснаха, освен Майкъл и Оуен, което им правеше чест — додаде Елизабет неохотно. — Те се грижеха за Джо, ала той умря, без да е довършил романа си. Майкъл беше болен и не можа да дойде на погребението на Джо, ала Оуен беше сред носещите ковчега. В знак на благодарност за грижите им Джо остави на двамата онази прекрасна къща, където някога бяха устройвали партита и бяха седели по цели нощи да обсъждат книги. През много от тези вечери присъствах и аз. Бяха… щастливи времена — каза Елизабет.

— Доколко използваха къщата след смъртта на Норт?

— За Майкъл не мога да кажа, но се съмнявам да е стъпвал там след разрива с Оуен, който настъпи скоро след погребението на Джо — сви рамене Елизабет. — Оуен никога не ходеше там, ужасѐн да не срещне Майкъл. Условията на Джо бяха конкретни: мисля, че го наричат ограничително съглашение. Джо държеше къщата да се запази като творческо убежище. Именно така Майкъл успяваше да блокира продажбата й през всички тези години; семейство Куин никога не откриха творци, на които да я продадат. Един скулптор я нае под наем за известно време, но не потръгна. То се знае, Майкъл беше безкрайно взискателен относно наемателите, та да попречи на Оуен да се облагодетелства финансово, а той може да си позволи да наеме адвокати, дето да обосноват законово прищевките му.

— Какво се случи с недовършения роман на Норт? — попита Страйк.

— О, Майкъл спря работа по собствения си роман и довърши този на Джо посмъртно. Нарича се „Към предела“, Харолд Уийвър го публикува. Култова класика е и постоянно бива преиздаван.

Тя отново погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам — обяви. — Имам среща в два и половина. Палтото ми, моля — подвикна на минаващ келнер.

— Чух от някого — каза Страйк, който отлично си спомняше, че този някой беше Анстис — как сте надзиравали ремонт на Талгарт Роуд преди известно време.

— Да — отвърна тя с безразличие. — Още една от необичайните задачи, които агентката на Куин изпълняваше за него. Беше нужен някой, който да координира дейностите и да набере работници. Пратих на Майкъл сметка за половината сума и той плати чрез адвокатите си.

— Имахте ли ключ?

— Дадох го на бригадира на работниците — студено отвърна тя, — а после го върнах на семейство Куин.

— Не отидохте ли да видите ремонта?

— Отидох, естествено, трябваше да проверя какво е направено. Мисля, че ходих два пъти.

— Знаете ли дали по време на ремонта е използвана солна киселина?

— И полицията ме пита за солна киселина. Защо?

— Не мога да кажа.

Тя пламна от гняв. Едва ли се случваше често да откажат информация на Елизабет Тасъл.

— Мога да ви повторя това, което казах и на полицията. Вероятно е оставена там от Тод Харкнес.

— Кой?

— Скулпторът, за когото споменах, че беше взел под наем ателието. Оуен го откри, а адвокатите на Фанкорт не можаха да изнамерят причина да се възпротивят. Ала никой не си даваше сметка, че Харкнес работеше основно с ръждясали метали и използваше силно корозивни химикали. Нанесе много щети в студиото, преди да бъде помолен да напусне. Операцията по почистването бе извършена от страна на Фанкорт, а на нас ни пратиха сметката.

Келнерът бе донесъл палтото й, по което бяха полепнали кучешки косми. Страйк чу леко свирене от измъчените й гърди, когато тя се изправи. И след небрежно ръкуване с него Елизабет Тасъл си тръгна.

Страйк отново взе такси до офиса със смътното намерение да покаже на Робин желание за помирение; този ден между тях бе възникнало известно напрежение, той и сам не разбираше как стана. Ала докато най-сетне се добра до външния офис, беше се изпотил от болката в коляното, а първите думи на Робин прогониха всички благосклонни мисли от ума му.

— Обадиха се от компанията за коли под наем. Нямат автоматик, но могат да ти дадат…

— Налага се да е автоматик — тросна се Страйк и тежкото му отпускане на канапето предизвика шумен пръцкащ звук, който го нервира още повече. — Не мога да управлявам кола с ръчни скорости в това състояние. Позвъни ли на…

— Естествено, че се обадих и на други места — студено заяви Робин. — Пробвах навсякъде. Никой не може да ти даде автоматик за утре. Бездруго прогнозата за времето е отчайваща. Според мен е по-добре да…