Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Тя погледна Страйк, който я наблюдаваше внимателно.

— Какво? — попита го рязко.

А той се питаше кога ли подробностите около убийството на Куин щяха да изригнат в пресата. Бентът сигурно вече поддаваше, след като Кълпепър се бе заел с този случай.

— Фанкорт осъществи ли садистично възмездие, когато предпочетохте Куин пред него?

Тя се втренчи в купата си с червена течност и с отсечено движение я бутна встрани.

— Бяхме близки приятели, много близки, но той не ми е казвал и дума от деня, в който отказах да прогоня Оуен. Положи всички усилия да отклони други писатели от агенцията ми, разправяше наляво и надясно, че съм безчестна жена, лишена от принципи. Ала аз тача свято един принцип и той го знаеше — заяви Елизабет с непоколебимост. — С написването си на пародията Оуен не стори нещо по-различно от онова, което Майкъл бе причинявал стократно на други писатели. То се знае, горчиво окайвах последиците, но беше един от случаите — от редките случаи — когато смятах, че в морален аспект Оуен е чист.

— И все пак сигурно ви е заболяло — изтъкна Страйк. — С Фанкорт сте се знаели по-отдавна, отколкото с Куин.

— Сега вече по-дълго време сме врагове, отколкото сме били приятели.

Страйк си отбеляза наум, че това не бе отговор на въпроса му.

— Не бива да мислите… Оуен невинаги беше… не беше изцяло лош — продължи неспокойно Елизабет. — Беше обсебен от мъжествеността и в живота, и в творбите си. Понякога тя бе метафора за творческия гений, но в други случаи е разглеждана като препятствие за художественото осъществяване. Сюжетът в „Грехът на Хобарт“ се гради върху необходимостта Хобарт, който има и мъжки, и женски отлики, да избира между ролята си на родител и отказването от писателски амбиции: да абортира детето си или да изостави рожбата на въображението си. Но когато опираше до ролята му на баща в реалния живот… Разбирате, че Орландо не е… Никой не би желал детето му да е… да е… но той я обичаше и тя него.

— С изключение на времето, когато е изоставял семейството си, за да се сношава с любовници и да пръска пари за хотели — вметна Страйк.

— Добре де, не би спечелил звание „Баща на годината“ — тросна се Елизабет, — но между тях имаше обич.

Над масата надвисна мълчание и Страйк реши да не го нарушава. Беше сигурен, че Елизабет Тасъл се е съгласила на тази среща, както и бе поискала предишната, по свои лични причини, а той много държеше да ги чуе. Ето защо си ядеше рибата и чакаше.

— Полицаите ме попитаха — рече тя най-сетне, когато чинията му бе опразнена, — дали Оуен не ме е изнудвал по някакъв начин.

— Сериозно? — откликна Страйк.

Около тях се носеха шумовете и говорът в ресторанта, а навън снегът валеше по-силно от всякога. Тук той отново срещаше познатото явление, за което бе говорил на Робин: заподозрения, който желае да се обясни, притеснен, че не го е сторил достатъчно убедително при първия си опит.

— Засекли са големи суми пари, прехвърляни от моята сметка в тази на Оуен в течение на годините — каза Елизабет.

Страйк не коментира; готовността й да покрие хотелските сметки на Куин му бе направила впечатление като необичаен факт още при първия им разговор.

— За какво си мислят, че някой би могъл да ме изнудва? — попита го тя и изкриви алената си уста. — Професионалният ми живот е абсолютно изряден и почтен. Личен живот на практика нямам. Не съм ли самото олицетворение на безукорна стара мома?

Страйк, преценил, че е невъзможно да се отговори на такъв въпрос, бил той и реторичен, без да оскърбиш питащия, отново си замълча.

— Всичко започна с раждането на Орландо — каза Елизабет. — Оуен бе успял да похарчи всички спечелени някога пари, Лионора беше в реанимация две седмици след раждането, а Майкъл Фанкорт крещеше наляво и надясно как Оуен убил жена му. Оуен бе отхвърлен от всички. Нито той, нито Лионора имаха роднини. Услужих му с пари назаем да купят каквото е нужно за бебето. След това го авансирах за ипотека върху по-голяма къща. После давах пари, та Орландо да бъде прегледана от специалисти, щом стана ясно, че не се развива както би трябвало, и за терапевти, които да й помогнат. Преди да се усетя, бях се превърнала в лична банка на семейството. Всеки път, когато постъпваха хонорари за Оуен, той разиграваше сценка как искал да си върне заемите и понякога наистина получавах по няколко хиляди. По своята същност — продължи агентката и думите сякаш се надпреварваха да излязат от устата й — Оуен беше едно пораснало дете и това можеше да го прави или непоносим, или чаровен. Безотговорен, импулсивен, егоистичен, изумително лишен от съвест, ала в същото време можеше да бъде забавен, въодушевен и привлекателен. У него имаше патос, една умиляваща уязвимост и колкото и лошо да се проявяваше, хората биваха подтиквани да се държат закрилнически към него. Джери Уолдгрейв го чувстваше. Жените го чувстваха. Аз го чувствах. Продължавах да се надявам, дори да вярвам как един ден той ще създаде творба с качествата на „Грехът на Хобарт“. Винаги имаше нещичко във всяка от проклетите му ужасни книги, заради което човек не можеше да го отпише напълно.