Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Потисна кашлицата си с мъка.

— Надали Лионора се замисля какво впечатление оставя у хората — отбеляза Страйк.

— Така е, тук сте прав. Никога не е блестяла с много ум.

Страйк си помисли какво ли впечатление си мислеше Елизабет Тасъл, че тя самата оставя у околните; дали осъзнаваше колко малко бе харесвана. Сега даде пълна воля на кашлицата, която се бе опитвала да сдържи, и той изчака силните звуци, подобни на лаене на тюлен, да престанат, преди да я попита:

— Значи смятате, че е трябвало да се престори на опечалена?

— Не съм казала, че щеше да е преструвка — сопна се Елизабет. — Сигурна съм, че тя е разстроена посвоему, колкото и ограничена да е. Просто нямаше да й е от вреда малко по-старателно да разиграе скърбяща вдовица. Хората това очакват.

— Предполагам, че вече сте разговаряли с полицията.

— Разбира се. Преразказвах им отново и отново разправията в „Ривър Кафе“, както и причината, поради която не прочетох внимателно проклетата книга. Освен това ги интересуваше какво съм правила след последното ни виждане с Оуен, по-специално трите дни след него.

Тя стрелна въпросителен поглед към Страйк, чието изражение остана неутрално.

— Вероятно си мислят, че той е умрял до три дни след скарването ни?

— Нямам представа — излъга Страйк. — Вие какво им разказахте за този период?

— Че се прибрах право у дома, след като Оуен се развилня срещу мен, на следващата сутрин станах в шест, взех такси до гара Падингтън и отидох на гости на Доркъс.

— Една от писателките ви, доколкото помня?

— Да, Доркъс Пенгълий 4, тя…

Елизабет забеляза, че Страйк се подсмихна, и за пръв път от познанството им насам и на нейното лице се появи мимолетна усмивка.

— Ако щете вярвайте, това е истинското й име, не е псевдоним. Пише порнография под формата на исторически любовни романи. Оуен проявяваше голямо презрение към творбите й, но би убил за продажбите, които реализира. Книгите й вървят като топъл хляб — добави Елизабет.

— Кога се прибрахте от гостуването у Доркъс?

— В понеделник, в късния следобед. Предполагаше се да е хубав дълъг уикенд, ала ни най-малко не беше хубав — изрече натъртено Елизабет — благодарение на „Bombyx Mori“. Живея сама — продължи тя — и не мога да докажа, че се прибрах у дома, а не отидох да убия Оуен още с връщането си в Лондон. А със сигурност имах такова желание…

Тя отпи малко вода и додаде:

— В полицията се интересуваха най-вече от романа. Смятат, че дава мотив на много хора.

Това бе първият й открит опит да изтръгне информация от него.

— Отначало изглеждаше, че са много хора — каза Страйк, — но ако са уцелили правилно времето на смъртта и Куин е умрял в рамките на три дни след скандала ви в „Ривър Кафе“, броят на заподозрените силно би намалял.

— Как тъй? — остро попита Елизабет и му напомни един от най-страховитите му преподаватели в „Оксфорд“, който използваше този въпрос от две думи като гигантска игла, с която пробиваше несъстоятелните теории.

— Боя се, че не мога да ви дам тази информация — любезно отвърна Страйк. — Не бива да влияем върху полицейското разследване.

През малката маса можеше добре да разгледа грубата й кожа с едри пори и лош тен, а през това време черните й като маслини очи го наблюдаваха бдително.

— Попитаха ме — каза тя — на кого съм показала ръкописа през няколкото дни, докато беше у мен и преди да го пратя на Джери и Крисчън. Отговорът беше: на никого. Интересуваха се също с кого Оуен е обсъждал творбите си, докато още ги е пишел. Не разбирам за какво им беше това — рече с все още приковани в Страйк очи. — Да не би да смятат, че някой го е подстрекавал?

— Не знам — излъга повторно Страйк. — А той обсъждаше ли романите, над които работеше?

— Може да е чел откъси на Джери Уолдгрейв. На мен не благоволяваше и заглавията им да каже.

— Нима? Никога не ви е искал съвет? Не споменахте ли, че сте учили английска литература в „Оксфорд“?

— Беше ми първа специалност — сърдито отвърна тя, — но това си беше едно нищо в очите на Оуен, който, между другото, бе отпаднал от някакво третокласно учебно заведение и така и не се беше дипломирал. Но Майкъл веднъж прелюбезно се бе изказал пред Оуен, че съм била „окайващо неоригинална“ като писател по времето на студентските ни години, и Оуен никога не го забрави. — Споменът за някогашното оскърбление придаде морав оттенък на жълтеникавата й кожа. — Оуен споделяше предубеждението на Майкъл за жените в литературата. То се знае, нито единият от двамата не възразяваше жени да хвалят произведенията им. — Тя се закашля в салфетката си, от която лицето й се показа зачервено и гневно. — Оуен бе по-лаком за похвали от всеки автор, когото съм срещала, а те до един са ненаситни.