Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Дойде сервитьор да прибере чиниите им. Елизабет отвърна с пренебрежителен жест на загрижения му въпрос дали нещо не е било наред със супата и поиска кафе. Страйк прие предложението да му донесат меню с десертите.

— Но Орландо е сладка — изрече тя дрезгаво. — Орландо е много мила и сладка.

— Да… според нея — каза Страйк, като я наблюдаваше внимателно — сте влезли в кабинета на Куин онзи ден, докато Лионора била в тоалетната.

Стори му се, че не беше очаквала въпроса и нямаше вид той да й харесва.

— Видяла е значи, тъй ли? — Тя отпи вода, поколеба се, после каза: — Не мисля, че някой, описан в „Bombyx Mori“, след като е имал шанса да надзърне какви още гадни писания Оуен може да е оставил да се търкалят там, би се отказал от възможността да надникне.

— Намерихте ли нещо?

— Не — отговори тя, — защото там бе същински боклучарник. Веднага ми стана ясно, че търсенето би отнело твърде дълго време и — тя вирна брадичка предизвикателно — за да съм напълно откровена, не желаех да оставям отпечатъци. Така че почти веднага си излязох. Беше моментен импулс и вероятно недостоен.

Изглежда, бе изрекла всичко, което бе дошла да каже. Страйк поръча кръмбъл с ябълки и ягоди и пое инициативата.

— Даниъл Чард иска да ме види — съобщи й той.

Маслиненочерните й очи се разшириха от изненада.

— Защо?

— Не знам. Освен ако снегът не натрупа прекалено, утре ще го посетя в Девън. Бих искал да знам, преди да се срещна с него, защо е обрисуван като убиец на млад рус мъж в „Bombyx Mori“.

— Няма да ви давам ключ към тази мръсна книга — отсече Елизабет и предишните й агресия и подозрителност се върнаха. — Не. Няма да го направя.

— Жалко — подхвърли Страйк, — защото хората говорят.

— Да не очаквате да задълбоча нечуваната си глупост да пусна тая проклетия на бял свят, като сега клюкарствам за нея?

— Аз съм дискретен — увери я Страйк. — Не е нужно никой да знае откъде съм получил информацията.

Ала тя продължи да го фиксира студено и равнодушно, без да проговори.

— Ами Катрин Кент?

— Какво за нея?

— Защо бърлогата й в „Bombyx Mori“ е пълна с черепи на плъхове?

Елизабет не каза нищо.

— Знам, че Катрин Кент е Харпията, срещнах се с нея — търпеливо посочи Страйк. — Като обясните, просто ще ми спестите време. Предполагам, че искате да се разбере кой е убил Куин.

— Толкова сте прозрачен — смразяващо изрече тя. — Методите ви обикновено минават ли пред хората?

— Да — отвърна спокойно той, — минават.

Тя се намръщи и после заговори рязко, с което не го изненада кой знае колко:

— Е, в края на краищата аз не дължа никаква лоялност на Катрин Кент. Ако искате да знаете, Оуен прави доста грубовата връзка с факта, че тя работи в клиника за експерименти над животни. Там вършат отвратителни неща с плъхове, кучета и маймуни. Чух го на едно парти, на което Оуен я доведе. Фръцкаше ми се полуразголена и се опитваше да ме впечатли — подхвърли презрително Елизабет. — Виждала съм работите й. Пред нея Доркъс Пенгълий е направо Айрис Мърдок. Типичният брак… брак…

Страйк успя да изяде няколко хапки от десерта си, докато тя кашляше с всичка сила в салфетката.

— … брак, който ни поднася интернет — завърши тя с насълзени очи. — И което бе едва ли не по-лошо, очакваше да съм на нейна страна срещу мърлявите студенти, които нападнали лабораториите им. Аз съм дъщеря на ветеринар, израснала съм с животни и ги харесвам повече от мнозинството хора. За мен Катрин Кент е една ужасна персона.

— А имате ли идея коя може да е Епицена, дъщерята на Харпия? — попита Страйк.

— Не — отвърна Елизабет.

— Ами джуджето в чувала на Резача?

— Няма да обяснявам нищо повече за тая противна книга!

— Куин да е познавал жена, на име Пипа?

— Аз не съм срещала такава. Но той водеше курсове по творческо писане, посещавани от жени на средна възраст, дето търсят смисъл в живота си. Тъкмо там забърса Катрин Кент.

Тя отпи кафе и погледна часовника си.

— Какво можете да ми кажете за Джо Норт? — попита Страйк.

Тя го стрелна с подозрение.

— Защо?

— Любопитен съм — отвърна Страйк.

Той не знаеше защо тя реши да отговори; може би защото Норт отдавна бе покойник или заради сантименталността й, която бе доловил още при посещението в претрупания й кабинет.

— Той беше от Калифорния — започна тя. — Дошъл беше в Лондон да открие английските си корени. Беше гей, няколко години по-млад от Майкъл, Оуен и мен и пишеше много откровен пръв роман за живота, който бе водил в Сан Франциско. Майкъл ме запозна с него. Смяташе, че работата му е първокласна, ала той не беше от бързите писатели. Все ходеше по купони, а още тогава е бил ХИВ позитивен, което ние разбрахме няколко години по-късно, и не се грижеше за себе си. Дойде моментът, когато се разболя от СПИН. — Елизабет прочисти гърло. — Помните истерията около ХИВ, когато за пръв път се разчу.