Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Да — отвърна Робин, която искаше да запази героичния си образ в неговите очи.

Като поемаше дълбоко от мразовития въздух, последва Страйк, изненадващо пъргав на патериците си, по чакълестата пътека към входа. Младият им пасажер бе изчезнал, без да им каже нито дума.

Вратата им отвори самият Даниъл Чард. Беше облечен в резедава копринена риза с яка столче, подобна на манта, и с широки ленени панталони. Също като Страйк и той се подпираше на патерици, а левият му глезен и стъпалото бяха в плътен хирургически ботуш с ремъци. Чард погледна надолу към люлеещия се празен крачол на Страйк и за няколко смущаващи секунди сякаш не бе способен да отмести очи.

— А вие сте решили, че вашето е проблем — подхвърли Страйк и му протегна ръка.

Малката шега не срещна ответ. Чард не се усмихна. Аурата на неловкост и несъвместимост, която го бе обкръжавала на фирменото парти, все така се долавяше и тук. Той стисна ръката на Страйк, без да го поглежда в очите, и думите му за посрещане бяха:

— Цяла сутрин чакам да отмените посещението си.

— Не, успяхме — ненужно отвърна Страйк. — Това е асистентката ми Робин, която ме докара. Надявам се…

— Е, няма да я оставим навън на снега — рече Чард, но без сянка от сърдечност. — Заповядайте, влезте.

Той отстъпи на патериците си, за да ги пропусне през прага на излъсканите до блясък дъски с цвят на мед.

— Нали не възразявате да си събуете обувките?

Набита филипинка на средна възраст с прибрана на кок черна коса се появи от две летящи врати в тухлената стена вдясно от тях. Беше облечена изцяло в черно и държеше две бели ленени торби, в които вероятно се очакваше Страйк и Робин да поставят обувките си. Робин подаде своите; усети се странно уязвима, когато почувства дъските на пода под стъпалата си. Страйк просто стърчеше там на единствения си цял крак.

— О — продума Чард и отново се втренчи. — Не, предполагам… Господин Страйк по-добре да си остане с обувката, Ненита.

Жената се оттегли в кухнята без нито дума.

Някак си интериорът на Тайбарн Хаус засили у Робин неприятното чувство за шемет. Обширното пространство не бе разделено с никакви стени. Първият етаж, до който се стигаше по спираловидна стълба от стомана и стъкло, висеше на дебели метални кабели от високия таван. Далеч над главите им се виждаше огромното двойно легло на Чард от черна кожа, а над него на тухлената стена висеше нещо като грамадно разпятие от бодлива тел. Робин бързо свали поглед, защото вече съвсем й прилоша.

Повечето от мебелировката на долното ниво представляваше кубове от черна или бяла кожа. Вертикални стоманени радиатори бяха разположени помежду измамно прости библиотечни рафтове, отново от дърво и метал. Доминираща в рехаво обзаведеното помещение бе бяла мраморна скулптура в човешки ръст на женски ангел, стъпил на скала и с частична дисекция, която показваше половината от черепа й, част от вътрешностите и малко от костта в крака й. На Робин, неспособна да откъсне поглед от нея, й направиха впечатление гърдите, две едри полукълба, подобни на шапки на гъби върху облия гръден кош.

Нелепо беше да й призлява, при положение че подложеното на дисекция тяло бе от студен чист камък, неодушевен материал, нищо подобно на разложения труп, запазен в мобилния телефон на Страйк… не мисли за това … Трябваше да накара Страйк да й остави поне една бисквита… Пот изби по горната й устна, по скалпа й…

— Добре ли си, Робин? — остро попита Страйк.

Тя осъзна от израженията на двамата мъже, че вероятно е променила цвета си, и към ужаса й да не би да припадне се добави конфузът, че злепоставя Страйк.

— Съжалявам — пробъбри с изтръпнали устни. — Беше дълго пътуване… Ако може, чаша вода…

— Ами… добре — отвърна Чард, сякаш водата тук бе в недостиг. — Ненита?

Жената в черно се появи отново.

— На младата дама й е нужна чаша вода — каза Чард.

Ненита направи жест на Робин да я последва. Докато вървеше към кухнята, Робин чу патериците на издателя да потропват глухо по дървения под зад нея. Щом влезе, бегло регистрира повърхности от неръждаема стомана и боядисани в бяло стени, а също и младежа, когото бе докарала насам, разбъркващ нещо в голям тиган, после се озова седнала на ниска табуретка.

Робин бе предположила, че Чард е тръгнал подире й, за да провери дали е добре, но когато Ненита й подаде студена чаша в ръката, чу го да проговаря над главата й:

— Благодаря, че оправи портата, Мани.

Младежът не отговори. Робин чу отдалечаващото се потропване на патериците и раздвижването на летящата кухненска врата.