Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Винаги пълна с ентусиазъм — забеляза Фриц — и сякаш й е съвсем безразлично дали има работа с импресионизъм, експресионизъм, музика, литература, живопис — стига само да бъде изкуство.

— А още по-голям възторг тя пилее пред хората на изкуството — забеляза домакинята. — Сега се увлича от един млад поет. Вие сигурно го знаете — говоря за младия Волфрам…

— Искате да кажете за юношата с червената връзка и свободните стихове?

— Не критикувайте. Младежта всякога е склонна към оригиналничене. Някои от тях не могат да изразят своя свободолюбив дух освен с помощта на червената връзка.

— Аз вчера си помислих същото, когато видях обущаря Мюлер. Има пет деца и много енергична жена. Той е добър гражданин и гласува за консерваторите. Случайно съзрях у него няколко книги от Маркс и Ласал и ми каза, че ги е чел през младите си години. Кой знае какво е мечтал през младежките си години! Но животът и наследената от прадедите добродетелна скромност са взели своето, заставили са го да стане съвсем друг и да забрави за онова, за което е мечтал на младини. И той е доволен от участта си. Толкова много хора въплъщават най-смелите си мечти и най-великите си замисли в червената връзка, която носят в неделя. В края на краищата нима ние се отличаваме много от тях? Какво ни остава?… И нима не виждаме вече, че ни остава още много, много по-малко от червената връзка? Всичките ни спомени се свеждат към… Към избелелите фотографии… избелели и в нашата памет, докато най-сетне сами престанем да мислим за тях.

— За това не трябва и да се мисли — каза домакинята тихо и прибави: — Не мислете за това през месец май, през майската вечер…

— Именно тази вечер ме наведе към тези мисли. Нима не е странно, че понякога приятното и радостното в тях предизвиква мрачни мисли? Но имаше и още нещо, което предизвика в мене това минорно настроение…

От гостната долетя гърлестият глас на госпожа съветничката.

— Но къде пропадна той?

— А това е настроение в до мажор — усмихна се домакинята и влезе с Фриц в гостната.

— Най-после! — извика съветничката. — Можех да се сетя, че зад това желание да се уедините в другата стая се крие нещо недобро.

— При моите побелели коси — каза домакинята и си показа косите.

— Ние сме твърде стари, за да могат да ни подозират в подобно нещо — каза Фриц.

— Това е интересно! — извика високо госпожа съветничката. — Вие — стари на тридесет и осем години!

— Болестта състарява.

— Ах, това само лекарите го казват. Ако сърцето е младо, то и целият човек е млад. А сега елате, по мое настояване ви оставиха чаша чай.

И въпреки протестите на Фриц, тя му поднесе пълна чинийка със сладки. Фриц взе една и се огледа наоколо. Нещо му липсваше.

Вратата на съседната стая се отвори и заедно с девойката нахлу аромат на люляк.

Домакинята с нежно майчинско движение я прегърна.

— Ти се беше замечтала, Елсбет? Господин Шрам все пак дойде…

Фриц стана и възторжено се залюбува на стройната фигура на момичето.

— Моята племенница Елсбет Хайндорф… господин Шрам, нашият мил приятел — представи ги домакинята.

Две сини очи погледнаха Фриц и една малка ръка се докосна до неговата.

— Закъснях — каза Фриц.

— Аз ви разбирам. При такова чудесно време човек не чувства желание да бъде между хора.

— И все пак чувстваш тъга по тях.

— По-вярно тъга по човек, който всъщност не съществува. Може би по онова — човешкото, което е у хората…

— Може би по него, щом няма име…

— Нашите най-хубави стремежи всякога са лишени от име. Те с думи не могат да се изразят…

— И това е тъжно…

— Само в началото… После познаваш тази истина и свикваш с нея. Животът е чудо, но в него чудеса не стават!

— Понякога! — И очите на Елсбет пламнаха.

Фриц почувства, че нещо се плъзна в него при тези думи. Помисли си за своята младост — и той говореше някога така. И в него пламна едно горещо желание: никога да не се разделя с пламналата вяра, изразена в това младо създание.

— Вие вярвате ли в чудесата, госпожице?

— Да… да…

— Запазете в себе си тази вяра! Въпреки всичко! Независимо от всичко! Не желаете ли да седнете тука?

И той помести креслото. Тя се отпусна на него с леко движение.

— А вие не вярвате ли в чудеса, господин Шрам? — Фриц за миг мълчаливо я гледаше. После решително и твърдо каза:

— Да!

Госпожа Хайндорф повика слугата. Той внесе на подноса цигари, пури и ликьор.

— Можете да пушете, господин Шрам — каза тя.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x