Джордж Оруэлл - Още въздух

— Но, слушай, Хилда! Не е вярно. Изобщо не е както си го мислиш. Ти не разбираш.

— О, напротив, Джордж. Разбирам отлично.

— Хилда, слушай…

Нямаше никакъв смисъл, разбира се. Сгащи ме. Не смеех дори да я погледна в очите. Обърнах се и понечих да изляза.

— Трябва да прибера колата в гаража.

— О, не, Джордж! Хич не ми се измъквай. Ще останеш тук и ще ме изслушаш, ако обичаш.

— Но, дявол го взел! Трябва да включа фаровете, все пак. Отдавна се стъмни. Да не искаш да ни глобят?

При тези думи ме пусна, аз излязох и включих фаровете, но като се върнах, тя продължаваше да стърчи заплашително като самата съдба орисница, с двете писма — моето и от адвокатската кантора — на масата пред себе си. Бях си повъзвърнал самообладанието и опитах отново:

— Виж, Хилда. Ужасно се заблуждаваш. Мога да ти обясня всичко.

— Джордж, сигурна съм, че си в състояние да обясниш всичко на този свят. Въпросът е аз дали ще ти повярвам.

— Но ти просто вадиш прибързани заключения! Как изобщо ти хрумна да пишеш на тези хора?

— Идеята беше на госпожа Уийлър. И както се оказва, беше много сполучлива.

— О, на госпожа Уийлър значи? Тоест, теб не те притеснява мисълта да допускаш тази проклета жена в личните ни отношения?

— Нямаше нужда аз да я допускам. Тя сама ме предупреди какво замисляш. Нещо сякаш й подсказвало, така се изрази. И се оказа права, нали разбираш. Тя знае всичко за теб, Джордж. Съпругът й е бил точно същият.

— Но, Хилда…

Взрях се в нея. Лицето й беше едно такова пребледняло под външната руменина, както когато си мисли, че съм бил с друга жена. Жена! Де да беше вярно!

И, за бога, какво се чертаеше пред мен? Знаете как е. Седмици наред непоносимо пилене и цупене, и гнусни забележки тъкмо когато си мислиш, че вече цари мир, и вечерята вечно закъснява, и децата искат да знаят какво става. Но най-много ме потискаше мисловната нищета, мисловната атмосфера, в която истинската причина защо съм ходил в Лоуър Бинфийлд бе напълно немислима. Това бе най-поразителното ми откритие в този момент. И цяла седмица да отделя да обяснявам на Хилда защо съм бил в Лоуър Бинфийлд, тя пак няма да ме разбере. А и кой би разбрал, тук, на Елесмиър Роуд? Господи! — самият аз разбирах ли? Имах чувството, че всичко това вече избледнява в съзнанието ми. Защо съм ходил в Лоуър Бинфийлд? Ходил ли съм там? В тази атмосфера всичко това изглежда безсмислено. На Елесмиър Роуд всичко е недействително, освен сметките за газта, училищните такси, вареното зеле и кантората в понеделник.

Още един опит:

— Виж какво, Хилда! Знам какво си мислиш. Но напълно грешиш. Заклевам се, че грешиш.

— О, не, Джордж. Ако грешах, защо щеше да ми говориш всички тези лъжи?

Нямах какво да й отговоря, разбира се.

Разходих се напред-назад. Миризмата на стари шлифери беше много силна. Защо избягах така? Защо се терзаех за бъдещето и миналото, след като виждам, че бъдещето и миналото нямат значение? Каквито и мотиви да съм имал, вече ги бях забравил. Едновремешният живот в Лоуър Бинфийлд, войната и следвоенният период, Хитлер, Сталин, бомбите, картечниците, опашките за храна, гумените палки — всичко това вече избледняваше. Оставаше само вулгарният, жалък скандал сред миризмата на стари шлифери.

Последен опит:

— Хилда! Просто ме изслушай за миг. Виж, ти не знаеш къде съм бил тази седмица, нали?

— Не искам и да знам къде си бил. Знам какво си правил. И това ми е напълно достатъчно.

— Но по дяволите…

Напълно е безполезно, разбира се. Тя ме е произнесла за виновен и сега ще ми каже какво мисли за мен. Това може да й отнеме няколко часа. А после ми се готвят още неприятности, защото не след дълго ще й дойде наум да се пита откъде съм взел пари за това пътуване и така ще открие, че не съм й казал за седемнайсетте лири. Не виждам причина този скандал да не се проточи до три през нощта. Няма смисъл да продължавам да играя оскърбената невинност. Исках да мина по линията на най-малкото съпротивление. Прехвърлях наум следните три възможности:

А. Да й кажа какво наистина съм правил и някак си да я накарам да ми повярва.

Б. Да пусна изтърканата шега, че не си спомням.

В. Да я оставя да си мисли, че съм бил с жена и да си взема лекарството.

Но, по дяволите! Знаех коя ще избера.

Годеницата на корсаря (англ.). — Б.пр.

Лъвът и еднорогът — основните хералдически фигури в британския герб; емблематичен фразеологизъм за Великобритания. — Б.пр.