Г. Зотов - Еликсир в Ада

Той огласи залата със смеха си и хората започнаха да се обръщат. Плешивият свъси вежди.

— Аз лежа под земята, така че мавзолеят ми по право се смята за гроб — изрече бавно той и в очите му проблесна ярост. — Озовах се в Града само три дни след като попаднах в транзитната зала. И престани да се кискаш, белязано лайно такова! Навремето една моя дума беше достатъчна, за да се разтрепери целият свят. Ти не завари моето време и това е проблемът ти. От теб се страхуват заради страшния ти вид. А пък от мен се страхуват, защото това съм аз.

— Да, бе — ухили се събеседникът му. — Наистина ли не си спомняш? Ти всъщност си просто едно много мило създание. И за теб са написани толкова много детски книжки, в които те представят като кротко деденце с много добри очи.

Плешивият скочи от стола.

— Ще отида да донеса още кисел.

— Много добре. Вземи и за мен, че вече привършвам моя.

Здравенякът изпрати с насмешлив поглед почервенелия от гняв плешив мъж и грабна бялата пластмасова чаша, която по чудо не се сплеска в огромното му ръчище. Най-неочаквано някой го побутна лекичко. Той се обърна и се ухили до ушите:

— О-о-о, здравейте. Какво ви води насам?

— Отбих се за малко по работа — отвърна мило гостът. — Надявам се, че при вас всичко е наред. Цели десет години не сме се виждали. Надявам се, че нямате промяна в състоянието си.

— Че какво може да му се случи на моето тяло? — ухили се човекът с белезите. — Седнете. Днес сте облечен много странно. Носите шлифер с качулка, държите ръцете си в джобовете, също като някой монах сте. Ако бяхте застанали някъде по-далеч, честна дума, нямаше да ви позная.

— Всички казват така — усмихна се гостът. — Отбих се при вас само за минутка, за да ви поздравя, но за съжаление вече трябва да тръгвам. Между другото, докато идвах насам колегите ми разказаха един страхотен виц. Ще ви го кажа, преди да си тръгна, ще умрете от смях.

Той прегърна дебелака, надвеси се към него и започна разпалено да му шепне нещо в косматото ухо. След половин минута и двамата се разсмяха. Здравенякът се кискаше и бършеше избилите сълзи в ъгълчето на оцелялото си око, а пристъпите на смях непрекъснато разтърсваха мощното му тяло.

— Бива си го… А пък мъжът, значи, лети от балкона и… ха-ха-ха! — тресеше се той.

Гостът се озърна внимателно наоколо.

— Всичко хубаво — плахо изрече той. — Не зная дали ще се видим отново.

И закрачи бързо към изхода, заобикаляйки хората с раирани дрехи, които бързаха за нови порции пюре от ряпа. На вратата спря за част от секундата, хвърли светкавичен поглед към дебелака, сякаш го преценяваше, и излезе.

Плешивият се върна на масата, стиснал пластмасови чаши в двете си ръце. И се вторачи с недоумение в колегата си, който се гърчеше от смях.

— Какво ти става?

— Чакай малко — махна с ръка здравенякът и отново се разкикоти. — Току-що ми разказаха един страхотен виц… Ей сега ще ти го разкажа и направо ще паднеш, гарантирам ти. Хайде де, сядай. А! Донесъл си кисел. Прекрасно, ще допия моя и…

Той грабна чашата, на чието дъно имаше мътна лепкава течност, отвори широко устата си с гнили зъби и го гаврътна наведнъж.

Столовата се разтресе от див нечовешки крясък, който повече приличаше на вой, и таблите изпопадаха от ръцете на посетителите. Крещеше плешивият мъж, вторачен в събеседника си, който почти моментално се превърна в черна искряща пепел.

малко по-рано, 3 часа и 54 минути

— Не, благодаря — каза спокойно Калашников. — В този момент изобщо не ми се пие кафе. И какво казахте? Чух само палач, блудница и…

— И дракон — продължи спокойно Юда. — След тях ще последват мъртвец и вещица. А когато броят им достигне нужната цифра, ще се случи онова, което чакам толкова дълго.

Алексей много мразеше хора, които говорят със загадки и намеци. И вече се досещаше, че ще трябва буквално да измъква с ченгели подробностите от устата на Тринайсетия. Юда видимо се наслаждаваше на моментната си власт.

— Мъртвец и вещица ли? Това ли пише в онази Книга? — прекъсна го той. — В крайна сметка можете ли да ми кажете каква е тази Книга? И изобщо кой е нейният автор?

Юда го погледна с царствена насмешка.

— Това е прочутото Евангелие от Юда… — изрече бавно Калашников, осмисляйки мъчително случващото се. — Онова Евангелие, чийто текст така и не е намерен, защото го крият много старателно… Това ли е Книгата, която описва сегашните събития в Ада?

— Точно така — отвърна Тринайсетият, разглеждайки поддържаните си нокти. — Нали разбирате, по онова време всеки апостол си пишеше свое Евангелие. Аз имах само един екземпляр и през онази нощ го скрих на много сигурно място, така че то просто нямаше как да бъде намерено. Преди няколко дни видях по телевизията, че уж някакви отделни страници от моята книга са се появили в Ню Йорк. Това са глупости, евтина фалшификация. Бяха ги открили и в Египет, само че аз никога в живота си не съм бил в Египет. Книгата е сложена в специален разтвор, който никога няма да й позволи да изгние. Имам едно предположение — че някой в Града я е прочел и е решил да изпълни ПРОРОЧЕСТВОТО. Само мога да се досещам по какъв начин е попаднала в ръцете му. Но той очевидно я е намерил.