Г. Зотов - Еликсир в Ада

Естествено, Адът без проблеми можеше да си позволи да оборудва перачниците в Града с модерни перални машини. Но защо трябваше да прави това при положение че от Земята редовно пристигаха хиляди богаташи и аристократи, които Главният съд традиционно осъждаше да перат бельо на ръка в бедните квартали? От ръцете й се разнасяше отвратителна миризма. В перачницата даваха ужасен сапун, а според слуховете той се правеше от тлъстините на нефтените магнати. Когато смяната й свършеше, тя винаги избърсваше ръцете си с парфюм, но сапуненият „аромат“ сякаш се бе пропил в тялото й.

Жената бе свикнала със сегашното си съществуване. В крайна сметка тя беше богата и могъща само трийсет и девет години, а пък работеше като редова нископлатена перачка вече толкова дълго, че отдавна се бе отказала да брои годините. След като изтърпеше стандартните сто хиляди години от наказанието си, щяха да я преместят на по-горно ниво. Може би щяха да я пратят на друга работа, а може би щеше да си остане в тази перачница, но вече на мениджърска длъжност.

Тя не общуваше с нито един от стотиците си бивши любовници в Града, защото не искаше да я виждат как изглежда в сегашното й плачевно състояние. Всъщност самите те също не бяха цъфнали и вързали. Единият от двамата най-важни мъже в живота й, от когото роди и единственото си дете, бачкаше на две смени в автобусния парк. Веднъж се сблъска с него в подлеза на метрото, но смърдящият на контрабанден портвайн и изцапан с машинно масло властелин на половината свят не я позна дори когато тя нарочно го настъпи по крака. Само я напсува на майка и облъхна лицето й с алкохолни пари. Синът й също не се интересуваше от нея. Той умря на седемнайсет години, а какви интереси би могъл да има един пубертет, който вечно беше на една и съща възраст, освен момичета, купони и дискотеки. И така — стотици години. Колкото и тъжно да бе, той никога нямаше да порасне.

Жената умишлено избягваше мъжете, на които по време на земното си битие беше сипвала отрова във виното, защото преди години тези мръсници идваха на работното й място да й вдигат скандали и дори се налагаше да вика полиция. Родният й брат пък изобщо не искаше да я вижда, тъй като беше сигурен, че се е озовал в Града само заради нея. Виж го ти него, колко почтен е станал! Само че когато скъпото й братле се промъкваше в спалнята й в двореца и двамата се сливаха върху индийските копринени чаршафи под покрова на нощта, и през ум не му минаваше да се оплаква от нея.

Разбира се, че по време на заседанието си Главният съд й припомни всички тези грехове — и сексът с братята й, и отровените мъже, и „магьосническата отвара“, която приготвяше редовно. Ама че глупости! Какво разбираха те от магьосническа отвара? Това си беше една най-обикновена любовна напитка, приготвена по рецептата на любвеобилната й прабаба Беренис. Старата рецепта не я подведе и двамата властелини хлътнаха до уши по нея. Но на третия кой знае защо не му подейства, та затова й се наложи да отиде в Града… Какво ли бе пропуснала да сложи? Може би беше спестила семената от лотос или бе сипала по-малко прах от печен прилеп? Последната версия, на която се спря, гласеше, че Третият вече е бил упоен от друга красавица с по-силна магьосническа отвара, която го е привързала завинаги към съперницата й.

Дните и нощите във вмирисаната на евтин сапун перачница се бяха слели в години и столетия, а тя продължаваше все така да изстисква чуждото бельо и нищо не се променяше, само разширените вени на краката й непрекъснато се уголемяваха. Наложи й се да плати доста сериозна цена за две десетилетия власт, забранени наслади и дворцови интриги! Но най-интересното бе, че дори и да знаеше предварително как щеше да свърши всичко това, пак щеше да тръгне по същия път. Защото за една разтърсваща любовна нощ беше готова да пере чорапи дори двеста години подред.

Мокрото бельо пльосна тежко в кошницата. Тя пъхна ръка през плетената дръжка и се напъна, за да вдигне близо петдесеткилограмовия си товар. Много се забави тази нощ. Колегите й си бяха отишли, а заради икономиите в коридора, който водеше към сушилнята, бяха изгасили почти всички факли, тъй като се съмваше. Краката й се плъзгаха по влажните камъни на пода. Перачницата се намираше в мазето. От царствената й походка, от която навремето мъжете полудяваха от страст, нямаше и следа. Сега се движеше като затлъстяла патица.

Жената отдавна вече бе престанала да се грижи за себе си, макар че през първите триста години в Града все още слагаше руж на бузите си и гримираше миглите си с контрабандна антиохийска къна, но кожата й, която пазеше следите от земната отрова, беше посивяла и се лющеше. Жената замъкна кошницата до вратата с надпис „Сушилня“, но я изпусна и тя се търкулна.