Г. Зотов - Еликсир в Ада

Алексей погледна часовника си и видя, че вече е изгубил двайсет минути за празни приказки.

— Ако нямате нищо против, все пак бих искал да поговорим по същество.

— О, разбира се… — прошепна Юда. — Затова сте тук… Нали така?

— Аз съм офицер от вътрешната полиция, от Управлението за наказания — подхвана Калашников. — Преди около седмица при нас в Града започнаха да стават жестоки убийства на известни хора. Ако се съди по почерка, извършва ги един и същ човек, но ние подозираме, че в организирането на покушенията е замесена цяла група или най-малко трима души.

Юда отвори уста от изненада, но Алексей го изпревари:

— Много добре разбирам, че в този случай думата „убийство“ звучи абсурдно. Но това е така. Телата изгарят напълно, остава само шепа пепел. Всички жертви са залети с течност, чийто състав прилича на светена вода, макар че може би има известни отклонения. Но при всички случаи действа като сярна киселина.

— Виж ти — сложи ръка на гърдите си Тринайсетият. — И вие сте дошли при мен заради това? Само че с какво бих могъл да ви помогна в тази ситуация?

— Никой не би дръзнал да ви безпокои — приближи се до него Калашников, — но получихме информация от един сериозен източник… Общо взето, този човек твърди, че единствено вие сте в състояние да ни обясните смисъла на онова, което се случва в Града. В бележката си той посочва, че трябва да си поговорим с вас за някаква си… Книга.

Юда потръпна, а брадичката му се разтрепери. Той скочи от стола и започна да обикаля стаята. На два пъти удари болезнено бедрото си в рояла, но не издаде звук. На лицето му беше изписано силно вълнение.

— Значи сте я намерили? Къде е тя? — Спря внезапно срещу Алексей Тринайсетият и го погледна студено в очите. От предишната му любезност нямаше и следа.

— Никъде… Просто ни казаха, че ако ви припомним за Книгата, вие… — запелтечи окончателно обърканият Калашников.

— Кой е убит? — прекъсна го нетърпеливо Юда.

— Първо Хитлер — започна покорно да изброява Калашников. — След това Мерилин Монро… сетне Брус Ли… след което…

— Палач, блудница и дракон… — На лицето на Тринайсетия се появи почти по детински замечтана усмивка. — Да, разбира се… точно така, всичко съвпада… Нима това наистина се е случило?

Алексей мълчеше. И осъзнаваше само едно — че трябва да го остави да се изприказва.

— Тогава всичко е ясно — каза Юда и седна отново на стола. Брадичката му продължаваше да трепери или от страх, или от крайна превъзбуда. — Това е Черният ангел.

— Кой? — изуми се Калашников и вкопчи изпотената си длан в табуретката.

— Черният ангел — каза кротко Юда. Бръчките по лицето му изчезнаха, а гласът му си възвърна предишното спокойствие. — Кажете де, искате ли кафе?

23 часа и 55 минути

Сталин скучаеше. След като Мюлер си обу обувките от кожа на питон и отиде на нощна смяна, той обикаляше из апартамента му и се опитваше да се заеме с нещо. Нощта мина ужасно. Лицето на брат Ираклий със забелени мъртвешки очи му се появи пет пъти, а той се събуждаше, задушаваше се от страх и бършеше лепкавата пот от лицето си. Не можа да го успокои дори любимата му лула.

Йосиф намери веднага Книгата и я извади от непретенциозното скривалище на брат Ираклий. Оказа се, че тя е точно на мястото, за което той му говореше — в каменната ниша под леглото. Но той така и не се осмели да я отвори. От страшните думи на монаха бе запомнил онова зло, което се съдържаше в нея, но не можеше да се застави да прочете сам зловещите редове, тъй като видя какво се случи с Ираклий, който я намери. Коко не беше чак толкова отдаден на религията, както останалите братя, които изнуряваха плътта си с пост и молитви, но гледката на ослепелия млад мъж се запечата в паметта му.

През всичките тези години той не бе забравял за Книгата — и когато ограбваше банките като верен войник на партията, и когато прислужваше на Володя в Политбюро, и когато най-сетне стана некоронован император на огромната страна, която, както справедливо бе отбелязала Екатерина Втора, дори не беше страна, а цяла вселена…

Той на няколко пъти искаше да изгори Книгата, тъй като в крайна сметка последната воля на брат Ираклий беше такава. Тресеше се по същия начин след безсънните нощи, давейки се от тютюневия дим, който гълташе на гладно, и си мислеше: „Край, ще я изгоря.“ Но След това се плашеше дали няма да стане по-лошо. Кой знаеше каква сила притежава тази Книга и каква вреда би могла да причини на онзи, който понечеше да я унищожи? Брат Ираклий беше прочел само десет страници и ето какво стана с него.