Г. Зотов - Еликсир в Ада

Тръгна бавно към изхода на гарата, за да не привлича ничие внимание. Мина покрай продавачите на вестници, зави покрай будката с неизменните fish and chips и излезе навън. Там на безплатния паркинг търпеливо го очакваше верният му стар велосипед с огромни колела…

Той не видя как Краузе и Ван Ли продължаваха да се обясняват на висок глас с дон Филип, който въпреки уплахата си упорито твърдеше, че точно това е багажната клетка на Хензел и че той я познава безпогрешно, защото на вратичката й е надраскана неприлична руска дума, която нито един истински кабалеро не би изрекъл на глас.

Ван Ли отново набра номера на Калашников, но телефонът му не отговаряше. Китаецът изруга на родния си език. Той нямаше представа как ще обясни на Алексей онова, което изпита през първите секунди, след като отвориха багажната клетка… И откриха, че тя е празна.

малко по-рано, 23:00 часа

— И така, ти казваш, че някой се е опитал да счупи ключалката на шкафчето, в което се намира бележникът на Менделеев? — Шефът почеса притеснено тъмната плешивина между рогата си, потропвайки с пръстите на другата си ръка по ръба на обичайната чаша уиски. — Знаеш ли, кой знае защо това вече не ме учудва. Става все по-очевидно, че някой от нашите специалисти помага на килъра. Какво пък, меко казано, напразно се е заел с тази работа. Защото ще прегледаме достъпа до компютъра и веднага ще разберем кой е той.

Калашаников кимна. Той нямаше търпение да разбере какви са резултатите от разговора с Гласа и вече започна да съжалява, че съобщи толкова рано на шефа за взлома в Архивната стая.

— Там, общо взето, всичко е ясно — отбеляза той. — Човекът е искал да вземе бележника и да напусне безшумно помещението. А след това нищо нямаше да може да се докаже. Щом бележникът не е в хранилището с веществените доказателства, значи са го изпуснали някъде по време на пренасянето. Случват се и такива неща. Но след като е набрал кода за двайсети път и е видял, че чекмеджето не се отваря, явно е бил обзет от истинска ярост и само дето не го е гризал със зъби.

Шефът размаха флегматично ръката си с дълги нокти и дръпна чашата уиски към себе си.

— Ако не днес, то утре ще го хванем — каза с кръвожадни нотки в гласа. — И тогава той моментално ще ми поднесе името на убиеца на тепсия, иначе ще го накъсам на парчета. Но докато нашите хакери търсят кой точно е извадил архивния код от компютъра по сигурността, ти също трябва да се хванеш на работа.

Алексей изпита странното чувство, познато на ловеца, който най-сетне е стигнал до избягалия от него ранен вълк. Адреналинът го удари силно в главата. Дори стените в стаята придобиха друг цвят. Или поне така му се стори.

— Да, да — обяви шефът, гледайки с насмешка Калашников, който се олюля. — Донесоха разрешението от Небесната канцелария дори по-рано, отколкото се очакваше. Нямам представа каква е причината за това бързане. Но може би този разговор вече е излишен, след като можем да заловим помощника на онази твар чрез компютъра… Само че аз не съм си губил времето напразно, за да преговарям с Гласа, нали така? И сега също ще сложа своята резолюция, а ти можеш да тръгнеш веднага към секретния обект, където държат Тринайсетия.

Шефът се изви като акробат, дъхна на лявото си задно копито и сложи миризлив сив отпечатък върху пергамента до благоуханния печат във вид на криле, след което отново дъхна, но този път на хартията и го направи по-скоро по навик, отколкото от необходимост.

— Ето, мисля, че това е всичко. Вече ти обясних как да стигнеш дотам. Отдавна е време да се отървем от тези пергаментови формалности и да въведем електронен пропуск, но последният път, когато ходиха при Тринайсетия, беше много отдавна. Оттогава не сме разработвали нова система. За сметка на това чух, че в момента ангелите тестват специален канал за прекарване на посетители.

Калашников не обръщаше внимание на думите на боса си. Без да вярва на това, което се случваше, той грабна разрешението от бюрото и тръгна към изхода. Вече завърташе златната дръжка с форма на козя глава, когато шефът го спря:

— Без малко да забравя. — Почука той с пръст по челото си. — Ако имаш възможност, попитай го защо е поискал толкова малко? Какво е искал да си купи с тези нещастни трийсет денара? Да не би да не е имал от кого да вземе назаем толкова дребна сума до заплата?

— Непременно ще го попитам — поклони се Калашников. — Ако щете ми вярвайте, но и на мен ми е интересно.