Г. Зотов - Еликсир в Ада

Калашников не можеше да види изражението на Виктор, защото той се наведе още по-ниско и главата му почти опря кристалния под. Увисналите му под коленете ръце трепереха.

— Господарю, не бих се осмелил да наруша заповедта, която сте издали — достигна до ушите на Алексей приглушеният глас на вампира. — Кълна се, че много строго се разпоредих на всички продавачи да записват в дневника всички покупки на „Вените на сърцето“. Днес просто никой не е купувал такива рози, голямата вълна от покупателна активност се надига по празници, но сега…

Застаналите наблизо служители на Ведомството чуха как Дракула издаде студен съскащ звук като готова да се нахвърли кобра. Но въпреки очакването той не помръдна от мястото си, ала свитите му на четири пръсти се стрелнаха от кадифения ръкав и се впиха в ухото на мениджъра. От кожата му, която моментално се разцепи, потекоха бели капки гной, но Виктор не направи опит да се освободи.

— Животно… — изсъска Дракула. — Как смееш да се подиграваш с мен? Току-що видях със собствените си очи розите от моя магазин. Тази вечер са ги намерили в гримьорната на мъртвата жена… А ти ми твърдиш, че от три дни никой не е купувал такива цветя? Ей сега така ще ти разкъсам устата, че след това ще можеш да поглъщаш цели дини.

Разтрепераните крака на Виктор подсказваха, че перспективата да поглъща дини не го блазнеше. Той не разбра половината от думите на господаря си и най-вече израза „мъртва жена“, тъй като в Града никога не бе имало живи жени. Вампирът разпери треперещото си подрязано крило, сякаш се опитваше да се защити от удар.

Калашников осъзна, че е настъпил моментът да се намеси:

— Владик, моля ви, недейте да нервничите, пуснете Витя. Явно съдбата на всички началници е такава — да не знаят нищо — отбеляза той, наблюдавайки озверелия от злоба Дракула. — Вместо да разпитваме с методите на Гестапо, по-добре да изгубим още малко време и да си поговорим с всеки продавач поотделно. Макар че, честно казано, аз се съмнявам, че това ще ни помогне. Не се знае как тези цветя са се озовали в ръцете на убиеца, но е ясно, че в плановете му изобщо не е била възможността да привлече вниманието към себе си. Вероятно точно по тази причина в дневника няма бележка, че някой е купил рози от сорта „Вените на сърцето“.

— Не е изключено да ги е купило някое подставено лице — добави Краузе.

— И това е възможно — съгласи се охотно Калашников. — Но за мен си остава голяма загадка защо е трябвало да купува толкова скъпи рози. Мерилин Монро би се зарадвала на всяко растение, дори и на маргаритки, защото от петдесет години никой не й е подарявал цветя. Струва ми се, че убиецът инстинктивно е купил цветята, които лично той харесва. Там е цялата работа… Както и да е, времето лети. След малко недоволните клиенти ще направят магазина на трески. Хайде да си поговорим с продавачите.

След половин час, когато окончателно стана ясно, че никой от седемте продавачи няма представа къде са се дянали двайсет рози от сорта „Вените на сърцето“, а Дракула искрено съжаляваше, че не може да разкъса разсеяните си служители още на работните им места, вратата най-неочаквано се отвори. Поклащайки се, старата Мина се промъкна през нея на една страна, стиснала в ръка целофановата опаковка и лентичката от злополучния букет.

— Какво има, скъпа? — вдигна раздразнено вежди Дракула. — Нали ти казах да си седиш вкъщи и да отговаряш на телефонните обаждания. Могат да ме потърсят важни клиенти.

— Извинявай, миличък. — Тя беше нервна и увисналите й сбръчкани бузи се тресяха. — Струва ми се, че познавам човека, който е направил възела на този букет.

В магазина се възцари тишина. И вампирите, и полицаите се превърнаха в слух.

— Дълго не можех да се сетя къде съм го виждала — каза Мина, заеквайки. — Чудих се, чудих се, все пак вече съм на възраст, имам склероза… Наскоро трябваше да изпратя букет на една моя приятелка за рождения й ден, но за беда се сетих чак след като магазинът беше затворил. Ти, зайче мое, не беше вкъщи и охранителят ме посъветва да отида в склада при дежурния склададжия, който можел да ми помогне. Аз го послушах. Младежът беше много любезен и ми избра най-хубавите цветя… И за една секунда завърза на букета същия възел от пет преплетени лентички. Каза, че фльонгата била негова професионална тайна. Много мил юноша. На гърдите си носеше малък бадж с името си, май че започваше с „Х“…

Малинин се втурна пръв към вратата, отблъсквайки нелюбезно Мина. Останалите го последваха, включително и Дракула, който крещеше в движение в портативната радиостанция: