Г. Зотов - Еликсир в Ада

Шефът остави листа и натисна енергично мишката, но картинката на монитора на компютъра остана неподвижна. Да, разбира се, пак трябваше да го рестартира. Жалко, че Бил Гейтс още беше млад и явно не бързаше да пристигне ТУК. Шефът беше недоволен от честите блокирания на компютърната мрежа в Града. Понякога Хелнет не работеше денонощия наред. Той нямаше никакви съмнения, че всички щяха да дойдат ТУК. Щеше да стане някаква самолетна катастрофа или да избухне епидемия от птичи грип и тогава Бил Гейтс щеше да се изправи пред състава на Главния съд — щеше да стои пресен-пресен като бухтичка с мармалад от фурната и да мига с очи, изпаднал в недоумение.

В Ада отдавна вече работеха доста добри компютърни специалисти, но никой от тях така и не успя да овладее операционната система Doors ХР и колкото и защити да й измисляха, тя непрекъснато се сриваше по три пъти на ден, тъй като в Града имаше страшно много ползватели. Беше му забавно да наблюдава бързината, с която високите технологии отравяха умовете на хората. В началото на XX век руската царица Екатерина Втора осем години поред се учи да включва електрическата крушка, а сега вече създаваше яки вируси за проникване в електронната поща като същински печен хакер. Така че Бил Гейтс при всички случаи щеше да се появи в града и нямаше никакво значение дали това щеше да стане след година или след двайсет години. Той вече знаеше къде ще попадне. Сигурно беше толкова стъписан от състоянието от петдесет милиарда, което се стовари на главата му, че най-вероятно смяташе, че няма начин това да е станало без намесата на тъмните сили.

Шефът погледна към часовника, който представляваше златно копие на лондонския Биг Бен. Ажурната стрелка лениво се премести. Винаги ставаше така — когато бързаш, времето пълзеше като капчица по стъкло. От толкова милиони години беше тук и нищо не се променяше, но сега му оставаха само два дни, докато Менделеев сложеше на масата пред него листа с анализа, а той дори не знаеше с какво да се позабавлява, докато чака. Дали да не легне, за да поспи? Но той не знаеше какво е сън. Дали да не обладае някоя симпатична грешница? Да, но какви НОВИ усещания щеше да изпита? Това беше скучно, защото дори и най-красивата жена не можеше да даде повече от онова, с което разполагаше. Дали пък да не изхвърчи на Земята в облика на симпатичен кестеняв мъж, да се потъркаля на пясъка на остров Самуи и да направи дете на нечия щерка като медицинската сестра Розмари 5 5 Става дума за прочутия филм на Роман Полански „Детето на Розмари“, в който се разказва за една медицинска сестра, обладана от мисълта, че е бременна от Княза на мрака. — Б.а. ? Но два дни нямаше да му стигнат за това, макар че сега жените бяха далеч по-активни и скачаха по-бързо в леглото, отколкото през средните векове.

Косматите му пръсти хванаха и придърпаха клавиатурата на компютъра. Щом е така, защо да не си поиграе два часа на любимата си игра „Diablo“? Шефът изплези по детски език, и защрака с мишката. На монитора се появи мускулестото тяло на един воин. Той добави към нея дълъг меч, железен пояс и черни доспехи. Я, че симпатичен стана! И сега щеше да е най-добре никой да не го закача. Затова натисна една метална ръчка на креслото, блокира бравата на вратата и се задълбочи в играта. От тонколоните се разнесоха викове, предсмъртно хъркане и тракане на метал.

В ъгъла на масата сиротно стоеше плоският телефон с един-единствен син бутон. И въпреки че шефът упорито не поглеждаше натам, просто се усещаше, че продължава да мисли за него…

3 часа и 05 минути

Калашников не можеше да заспи дори в пълната тишина. Воплите зад стената стихнаха и изтормозените през деня от свинете бойци на „Ал Кайда“ заспаха като къпани деца, отшумяха и воплите на група „Manowar“ от предаването със задължително радионаказание, с трясък угаснаха и последните улични лампи, пръскайки снопове искри. Но въпреки че беше уморен, сънят не го спохождаше. Алексей се опита методично да брои овце, но и това не му помогна и още на двеста и дванайсетата овца отново се видя съвсем ясно в гримьорната на Монро да разглежда съсредоточено оставения на масата букет от умопомрачителни рози с тънички кървави жилки във вид на паяжина…

Той не се изненада, че Хензел не беше в склада. Явно на път към дома си убиецът беше установил пропуска си и бе успял или да предупреди съучастника си, или да го ликвидира на място с помощта на веществото. Колегите на склададжията не го бяха виждали близо едно денонощие. Преди това той поискал да го освободят от работа, като казал, че трябва да посещава курсове за адаптация към доматения сок. Но обстоятелството как е взел розите и на кого ги е занесъл продължаваше да тъне в пълна мъгла, тъй като склададжията, естествено, не беше оставил обяснителна бележка в дневника.