Г. Зотов - Еликсир в Ада

— Свестният човек може да се уреди добре и на бунището — отвърна спокойно той. — Пък и какво чак толкова съм извършил? Ликвидирал съм две хиляди души, така ли? Ах, какъв ужас! Честна дума, чак ме досмешава. Не мога да се меря дори с Пиночет, а пък ме смятат за чудовище. Бих се радвал да насиня мутрата на онова животно Брем Стокър, но за съжаление той не доближава вампирския квартал дори на един пушечен изстрел. Мръсник! Изсмукал от пръстите си онази булевардна книга, а пък Холивуд с огромно удоволствие завъртял по екраните тази фалшификация. It sucks. И е абсолютно безполезно да доказвам какъв съм бил в действителност, защото благодарение на филма милиарди хора смятат Дракула за кървав маниак номер едно. Макар че в сравнение с покойния Хитлер съм като същински бойскаут в пясъчник.

Калашников облегна лакти на мраморния щанд. Харесваше му да изкарва Дракула от кожата, защото това притъпяваше болката, която пулсираше в главата му.

— Думите ви не будят капчица съмнение в мен. Всички повтарят едно и също, като се започне от комисаря Юровски 4 4 Комисар Юровски — командир на отряд на ЧК. През юли 1918 г. разстрелват семейството на последния руски император Николай II. — Б.а. и се свърши с Пол Пот. Всеки смята, че наказанието му е препалено тежко, въпреки че се е озовал тук… — Алексей не се сдържа да го клъвне. — И вие сега си седите тук и си отглеждате цветя. След Главния съд всички наказани започват да пишат порой от жалби до Управлението. Недоволен ли сте от нещо, скъпи Владик? Когато имате свободно време, отбийте се при Джак Изкормвача и вижте с очите си как този човек, който е извършил само пет убийства, работи като утилизатор на използвани дамски превръзки. Дори на врага си не можеш да пожелаеш такова нещо. Имайте предвид, че по решение на Главния съд могат напълно да деформират личността, ви. Например, ако сте били офицер от СС, да ви направят панда в зоопарка и тогава ще има да си седите и да си дъвчете бамбукови листа до свършека на света.

— Мога да ви дам и друг пример — възмути се Дракула. — А какво ще кажете за Торквемада? За шефа на испанската инквизиция, за онзи луд фанатик, който е изпратил на кладата над един милион еретици. Тук него направо би трябвало да го хранят с въпросните използвани дамски превръзки!

— А вие да не би да си мислите, че не хранят Изкормвача с тях? — изненада се Калашников.

— Няма значение! — размаха ръце вбесеният Дракула. — Но какво се случи? Вместо това ние виждаме как веднага след смъртта си този мръсник Торквемада оглави службата за обществено хранене към Ведомството и вече в течение на петстотин години е несменяем главен готвач на адската столова! В такъв случай може ли да става дума за някаква справедливост?

Калашников се почеса по тила. По принцип Дракула беше прав.

— Е, разбирам ви… — отбеляза той помирително. — Но и вие трябва да разберете, че шефът проявява тази слабост и цени професионалистите в своята област… Само да знаете какви шишове с месо може да приготвя Торквемада! Но стига сме говорили за това. Ние на всяка цена искаме да разберем кой днес е купил рози от сорта „Вените на сърцето“. Нали си записвате продажбите на тези цветя?

Графът надмогна огромното си желание да продължи спора и кимна.

— Най-често ги записваме, особено когато става дума за предварителна поръчка. Виктор, дай ми дневника!

Един млад вампир се втурна от другия край на стаята и сложи угоднически пред Дракула сиви листове, прошнуровани с тъмночервена връв. Със сръчните си дълги пръсти моментално прелисти дневника до средата и стигна до днешната дата. Нокътят му се заби в листа и остави тъничка вдлъбнатина до графата „Поръчки“.

— Странно. Тук има данни за покупката на „Бликаща артерия“, „Алени платна“ и „Лесбийска радост“… Не се стряскайте, това е просто едно нежно розово цвете… Но през последните три дни няма нито дума за „Вените на сърцето“. Изглежда, ще трябва да попитаме мениджъра.

Дракула направи едва забележим знак с дългия си пръст и пред него пак застана същият вампир, който му донесе дневника. Той отново се сведе в поклон и се усмихна любезно на Калашников. Върху бялото му слепоочие пулсираха синкавочервени венички.

— Виктор, имаме проблем — прошепна Дракула и сложи ръка на рамото на подчинения си. — Днес някой е купил двайсет рози от моя любим сорт „Вените на сърцето“. И моят приятел от Ведомството, когото виждаш пред очите си, няма да заспи, докато не разбере кой точно е направил това. Защо в нашия дневник не е отбелязано нищо за тази покупка? Нали ви помолих да записвате всички, които правят скъпи покупки. Не е грях да се правят отстъпки на добрите клиенти — на нас не ни коства нищо, а на тях им е приятно.