Г. Зотов - Еликсир в Ада

Дума да няма — мащабите на Града бяха съвсем прилични, но за да отиде от единия до другия му край с влак-стрела, на човек му трябваха близо три месеца. Затова и всички местни автомобили имаха специален ускорител, който по мощност беше близък до реактивния двигател, така че нямаха никакъв проблем да вдигнат до петстотин километра в час по шосето. С ускорители разполагаха дори и велосипедите. Друг е въпросът как можеше да се добереш до отдалеченото шосе през чудовищните задръствания в Града.

Краката му, уморени от въртенето на педалите, продължаваха да тръпнат от слабата пулсираща болка и убиецът се обърна бавно на другата страна, шумолейки с чаршафите. Какво пък… Новата партида еликсир беше скрита на сигурно място и на този етап нямаше за какво да се тревожи. Още повече че успя да се справи навреме с носфератуса.

Стисна плата, той изхрущя и не остави никакво съмнение, че поддържаните му нокти се впиха в дланта му дори през него. О-о-о… Как можа да се издъни така? Как можа да обмисли всичко, да си сложи ръкавиците предварително, да не остави в стаята на убитата нито една следа, нито една прашинка, никаква диря и да забрави на видно място най-важното — огромния букет цветя! Да, беше остарял, нямаше съмнение, че бе остарял. Продължителната липса на практика съсипваше и най-добрата квалификация и когато един дявол остаряваше, той се превръщаше в ангел.

Както и да е. Той ликвидира основния свидетел, а без него на копоите щеше да им е много трудно да установят кой и защо беше купил онези рози във Вампирския квартал. Той се усмихна, без да отваря очи. В момента нямаше нужда да се самобичува, защото никой не беше застрахован от грешки. И без носфератуса можеше да намери човека, през чиито ръце минаваха куриерите, тъй като знаеше и телефонния му номер, и паролата. Жалко, че се налагаше да почака. Трябваше час по-скоро да тръгне на лов и отново щеше да се зареди с дозата адреналин, от която се изпотяваше, мускулите на тялото му потръпваха, а в устата му се появяваше странен вкус.

На някого можеше да му прозвучи смешно, но тази работа го върна към живота. И той получи от нея всичко, което толкова дълго очакваше.

Съзнанието на убиеца окончателно се потопи в съня. Виждаше накипрени коне, покрити със снежни шапки планини, нежни майчини ръце, галещи непокорните му коси, и чуваше строгия глас на баща си, когото така и не срещна в Ада.

След известно време в стаята се възцари пълна тишина, която от време на време се нарушаваше от поривисто сумтене — килърът спеше. До последната доза еликсир върху нощното шкафче имаше черно-бяла снимка, а около лицето, заснето на нея, беше очертан червен кръг.

малко по-рано, 23 часа и 47 минути

Пред входа на цветарския магазин се бе струпала голяма тълпа. Прекрасните рози, отгледани от грижливите ръце на вампирите, съвсем справедливо се смятаха за най-хубавите в Града. Салонът би трябвало да работи поне до сутринта и точно затова из тълпата се разнесе глух недоволен ропот, когато Дракула изскочи изящно на площадката пред входа и обърна табелката на вратата, а пред очите на разочарованите купувачи се появи надписът с готически шрифт „Затворено“. Но мръсните ругатни застинаха стотиците отворени усти, когато Калашников извади лениво от вътрешния си джоб картата от Ведомството и показа на присъстващите Печата на звяра. Всеобщата въздишка разлюля недоловимо хората като полъх на вятър и притихналата тълпа започна лека-полека да се разпръсва.

Стъпвайки по кристалните плочки, Алексей тръгна след домакина към вестибюла, чиито стени бяха покрити с огледала. Както би трябвало да се очаква, в огледалата се отразяваше само специалната група. Тази специфика принуждаваше женските вампири да страдат изключително много, тъй като в разгара на работния ден нямаха никаква възможност да си начервят устните или да си оправят косите. Неестествено бледи продавачи, облечени в копринени костюми, се покланяха раболепно от всички страни на Калашников, но прозрачните им очи не изразяваха никакви емоции, а безкръвните им устни не се отваряха нито на милиметър, за да не би случайно да разкрият изкривените им кучешки зъби.

— Бизнесът ви май върви добре, Владик — отбеляза Калашников. — Като се има предвид какво сте извършили на Земята, тук би трябвало да ви направят най-малко асенизатор.

По старателно поддържаното лице на вампира не трепна нито един мускул. Графът беше свикнал с подигравките.