Г. Зотов - Еликсир в Ада

След половин час специалната група не пропусна да се изтърси в дома на Хензел, но той не беше и там. Старата вампирка от „Бирюлево“ (нов район в Москва, както твърдяха новопристигналите), която плетеше чорапи на пейката, им съобщи, че Хензел го нямало цял ден. Обяснил й, че имал много работа. Тя се възмути, че началството му няма никаква милост към този добър младеж. Момчето действаше също като Ленин, който казал на жена си, че отива при любовницата си, на любовницата си казал, че отива при жена си, а пък той се качил на тавана да учи. Вампирът нямаше близки приятели и никой нямаше представа къде би могъл да отиде. Краузе и Ван Ли заедно с Малинин направиха за всеки случай фоторобот на Хензел на компютъра, разпечатаха го и го пуснаха спешно да го разлепят в околностите на квартала на вампирите. Но въпреки това почти нямаше никакви шансове някой да е забелязал склададжията в Града, защото тук вампирите страшно си приличаха и всички имаха еднакви заострени уши, големи кучешки зъби и нокти. Все едно да търсиш обикновен китаец в Шанхай.

Алексей се обърна на другата страна. Вече бяха станали две убийства с помощта на странното вещество. Свидетели нямаше. Мотиви липсваха. Липсваше и логика. Хъм… Макар че не беше точно така и ако си поразмърдаше малко мозъка, щеше да види, че все пак има известна логика. В Града от незапомнени времена се подвизаваха серийни убийци. Просто ги тъпчеха тук като копърка в консерва. Управлението се побърка да им измисля засукани наказания и след мозъчните атаки по време на планьорка мозъкът му вреше. Може би някой от тези изроди бе решил да се върне към старото си занимание и да изгаря известни хора като хлебарки. Всички маниаци вършеха такива неща, за да се прославят. Странно, че досега убиецът не им бе оставил някаква загадъчна бележка в стила на снайпериста от Вашингтон 6 6 През септември 2002 г. сериен убиец и приемните му синове убиват десет човека във Вашингтон — Б.а. , в която да пише: „Скъпи полицаи, аз съм Бог.“ Откъде се взе това вещество? Как го е измислил? Хиляди изключително изобретателни умове в Града, като се започне от майстора на мъченията Калигула и се стигне до изобретателя на атомната бомба, не бяха успели да измайсторят подобно нещо, но той беше успял. Явно решението на проблема е било много просто — винаги ставаше така.

Калашников неохотно отвори очи и се загледа в ниския таван. А може би този младеж изобщо не беше някакъв зъл гений: Просто нямаше начин да действа сам. И не се знаеше каква роля играеше вампирът Хензел. Не беше изключено точно той да манипулира килъра, давайки „абсолютното оръжие“ в ръцете му. А пък той беше щастлив да свърши работата.

Днес се появи още един голям минус — нещо не беше наред с шефа. Когато Алексей му се обади и му каза, че е готов да се яви в офиса с подробен доклад за посещението им в магазина на Дракула, той реагира доста вяло на новината. И без да изслуша обясненията му докрай, босът му нареди да се прибере вкъщи и да се наспи, като каза, че вече е късно и че ще се види с него на другата сутрин към единайсет часа. И той си направи сериозния извод, че шефът ВЕЧЕ знае повече от Алексей, но по някакви причини не желае да сподели информацията си. Какво пък… Негова си работа. Може би е успял да научи името на следващата жертва или нещо подобно. Но нямаше никакъв смисъл да прави предположения.

Телефонът иззвъня толкова рязко, че Алексей едва не падна от леглото. Кой ли можеше да се обажда по това време? Дали шефът не беше размислил? Е, най-сетне! Той вдигна бързо слушалката.

— Ало. Слушам.

— Здравейте! Обажда се водещият на предаването „Адски вести“. Бихме искали да чуем коментара ви за убийството на Мерилин Монро. В момента сме в пряк ефир.

Калашников въздъхна с облекчение. Както винаги в такива случаи веднага намери нужните думи, за да откаже любезно.

— Върви на майната си.

— Благодаря. И така, уважаеми телевизионни зрители, вие чухте ексклузивния коментар на шефа на специалната група за оперативно разследване. Останете с нас.

След като затвори телефона, Алексей най-неочаквано се успокои. Зави се през глава и само след няколко минути потъна в тежък сън и както се казва, направо пропадна в него. Видя Москва, блеснала от илюминации в чест на тристагодишнината от появата на династията Романови, и мъртвопияния брадат кочияш Африкан. Видя жена си Алевтина, която ставаше бавно от леглото, облечена с прозрачна нощница, ръката, стиснала браунинга с последен патрон в горещата цев и изпотената чаша ледена водка. Той ту се усмихваше, ту се мръщеше и прегръщаше възглавницата. На два пъти дори я погали така, както се гали любима жена.