Г. Зотов - Еликсир в Ада

23 часа и 43 минути

Колата се понесе от нощната бензиностанция толкова бързо, че служителят й — азербайджанецът Мамед, само цъкна с език и завъртя глава. С отчето нещо не беше наред. Появи се от тъмното мрачен като черен облак. Поздрави през зъби и поиска да му напълни двайсет туби с бензин „деветдесет и три“, тъй като скоро щял да замине за едно затънтено морско село край Архангелск, а там положението с бензина било много лошо. Е, на Мамед му беше все тая, щом клиентът искаше, можеше да му сипе и цял тон.

Отецът не откликна на опита на словоохотливия азербайджанец да подхване разговор за това, че цените на бензина растат неудържимо, а пък на правителството изобщо не му пука. Плати, взе си рестото, без да го поглежда, сложи тубите в колата и потегли с мръсна газ, без дори да благодари. И се понесе с такава скорост, че изпод гумите му се разхвърчаха искри, а това беше опасно и като нищо можеше да се натресе в някоя дупка, защото тук пътищата не бяха като в Москва, а детонацията можеше да подейства на бензина също като взривно устройство. Мамед бе запомнил това още от времето, когато беше в Карабах. Един Аллах знаеше защо отецът бе решил толкова спешно да си обере крушите. Жалко, защото в тази дупка всеки клиент беше важен.

Когато се прибра вкъщи, отец Андрей изгуби известно време, за да сложи тубите на ключови места. Той така и не можа да възвърне спокойствието си, особено след като научи новината за неочакваното изчезване на лейтенант Харченко. Току-що бяха открили празния форд на няколко километра от къщата му. Първо изчезна момчето, а сега и ченгето. Въпреки че милиционерите, които дойдоха да зададат въпроси на отеца, бяха любезни с него, вече започваха да го поглеждат изпод вежди и ако не днес, то утре щяха да поискат вежливо (на този етап все още вежливо!) да огледат стаите, а това не биваше да се случва. Той така и не можа да установи контакт със съзнанието на Свръзката, а седмата кандидатура не се появи до олтара. Техният прекрасен и разработен в детайли план беше претърпял фиаско.

Отец Андрей се ядосваше, но нямаше какво да се прави. Очевидно бе изгубил. Най-вероятно копоите бяха успели да заловят и дори да ликвидират и двамата — и Изпълнителя, и Свръзката. Трябваше веднага да очистят този мръсник Калашников, но те не го направиха, защото Андропов лично настоя първо да ликвидират поне половината от кандидатурите. И той му се подчини, защото този човек беше работил дълги години в специалните служби, беше професионалист и сигурно знаеше какво върши… Но в крайна сметка ето до какво доведе това абсолютно излишно изчакване!

Всъщност не биваше да скръства ръце. Разполагаше с време да осъществи ПРОРОЧЕСТВОТО. Шестте кандидатури лежаха в стаята му. Той щеше да ги завърже и да ги пренесе по двама в тайната горска база „Рай сега“, където живееше един верен пазач, който, нямаше да му задава излишни въпроси. Там, в уединената стаичка, старателно щеше да подбере нова Свръзка и нов Изпълнител и щеше да направи, ако се наложеше, сто спиритически сеанса, за да установи контакт с всеки от тях персонално. С куриерите сигурно също нямаше да възникне проблем. Разбира се, съблазънта да изпрати братята си от сектата в Ада беше огромна, но беше по-добре отново да се заеме с безплатни погребения на клошари и бездомници, защото в родната му Русия тях с лопати можеше да ги ринеш, а пък ченгетата, които ламтяха за кинти, бяха още повече.

Не, този път той нямаше да се ограничи само с един Изпълнител. На младини страшно се изненада от втората част на фантастичния филм „Терминатор“, от който излизаше, че в бъдещето живеят само някакви пълни идиоти. И без това беше ясно, че самотният робот убиец не можеше да се справи, затова трябваше да изпратят цял взвод такива и тогава на въпросния Джон Конър му беше спукана работата. Но те не го направиха и на самотния киборг му се налагаше да отива и да се бие за втори и за трети път с Шварценегер. Всъщност отец Андрей не беше гледал третата част на „Терминатор“, но някой му разказа за какво става дума в нея.

В неговия случай цял взвод сигурно щеше да е много, но една мобилна група от трима изпълнители би му свършила работата. Двамата още първия ден щяха да отстранят Калашников и останалите любознателни копои, а третият щеше да се заеме директно с онази дяволска кучка Лилит.

Естествено, този път той не разполагаше с две години да седи спокойно в удобния фотьойл и да разработва един по един детайлите на плана. Имаше и чисто физически усложнения. Доста трудно бе да мъкнеш на гърба си насам-натам шестима души, надрусани с успокоителни, а също така да не забравяш всеки ден да ги храниш венозно. Слава богу, че човечеството беше измислило памперсите, иначе щеше доста да се измъчи с всички тези адски същества. И без това в стаята вече не можеше да се влезе без противогаз. Казано накратко, за изпълнението щеше да си даде максимум един месец. Това не беше много, но ако работеше в ускорен режим, щеше да му е достатъчно.