Г. Зотов - Еликсир в Ада

Неоспоримата реалност непрекъснато им напомняше, че се намират в Ада и затова трябваше да възприемат ситуацията такава, каквато е. Както да въртеше и да сучеше, щеше да му се наложи да вкара в централната новинарска емисия съобщението, че в Тайланд са умрели две тигърчета албиноси, което означаваше, че още днес, след митническите формалности, тяхната поява можеше да се очаква в градския зоопарк. Но Кистев усещаше, че зрителите изобщо нямаше да се развълнуват от положението на тигърчетата, тъй като бяха свикнали да виждат в зоопарка дори истински тиранозаври и мастодонти, които тичаха по тревата.

Той стана от креслото и се накани да тръгне към студиото, но точно в този момент през отворената врата връхлетя Сергей Пристяжнев заедно със снегохода, с който се разхождаше из коридорите на телевизията, и се заби с грохот в коженото кресло.

— Влад! — разкрещя се страховито Пристяжнев и Кистев разбра, че или се е случило нещо страхотно, или е станало нещо отвратително. — Смени веднага реда, излизаме спешно със специална емисия! Току-що ми се обади един мой източник от Ведомството, разкрил е страхотна тайна. Направо няма да повярваш кой е убиецът! Ония малоумници от Хел NN ще се обърнат в скапаните си гробове от завист!

Кистев се свлече без сили в креслото и заби почти парализираната си ръка в интеркома. А той изсъска с ужасния акцент на секретарката от румънски произход.

— Изпратете гримьорите, веднага! И всички техници също да дойдат веднага!

След като каза това, той впи поглед в ухиления до ушите Пристяжнев.

— Хайде де, казвай. Премията вече е в джоба ти. Кой е?

След като Пристяжнев изрече с апломб името, в кабинета се възцари пълна тишина. И се чу само как златната писалка „Паркер“ падна от ръката на Кистев.

22 часа и 44 минути

Тъй като Малинин беше умствено ограничен човек, който най-примитивно се увличаше по момичета и шльокавица, тайнствената неизвестност винаги го плашеше. Той вече знаеше как хората се прехвърлят от Земята в Ада и се оказа, че по принцип в това няма нищо сложно. Но унтерофицерът изобщо не очакваше, че ще му се наложи да преживее приключение, в което трябваше да измине обратния път.

— Ама, защо точно ние, вашброде? — попита той вече за кой ли път Калашников. — Да не би шефът да си няма специални части? Пък и освен това нали знаете какъв е той? Както и да го погледнеш, определено е враг на човешкия род. Тогава нека да изпрати на онова говедо охтика или СПИН и толкова по въпроса. Не съм бил в родната Русия вече толкова години… Страх ме е да се разхождам из улиците… Ами, ако сме объркали капсулите?

Калашников го слушаше и поглеждаше нетърпеливо часовника си.

— Пак ли си гледал цяла нощ холивудски филми? — прекъсна той страхливото философстване на Малинин. — В които шефът уж е толкова печен и толкова всемогъщ, че само да си помръдне пръста, всички гушват китката. Само че тези филми ги финансира самият той, за да има добър пиар на Земята. Но ако искаш да знаеш, братле, пиарът е изкуствено нещо и няма нищо общо с действителността. Нали знаеш каква бюрокрация цари в Града? Докато подбере бойците от специалните части, докато подпише нужните документи, докато им назначи началници, ще мине най-малко една седмица. Пък и защо реши, че ние няма да попаднем в този отряд? А отец Андрей трябва да бъде отстранен, докато не е направил по-голяма беля… Ако отчето измисли друг начин да ликвидира девойката Лилит, кръгът ще се затвори… И тогава какво ще стане?

— Наистина, какво ще стане тогава? — вторачи се с очакване в началството си Малинин.

— Дълго е да ти обяснявам. Но можеш да повярваш на честната ми дума, че положението е много лошо — обясни му доверително Калашников. — Ние с теб трябва час по-скоро да отидем на Земята, за да си разчистим сметките с Андрей заради свинското му поведение през последната седмица, и това е първото, което трябва да направим. А второто е, че трябва да върнем в Ада всички лица, които в момента се търкалят покрай олтара от кости. И макар че лично аз бих оставил Монро и Клеопатра, защото са ощастливили безброй земни мъже, от Хитлер и Дракула никой няма нужда. Тук казаните направо плачат за тях.

— А как ще отидем там? — не се предаваше Малинин. — Вие казахте, че е нужна пръст от нашите гробове, нали така? Само че край олтара в Ладижинско такава пръст няма със сигурност!

Доктор Склифасофски, който лежеше между двамата спорещи мъже, започна да проявява признаци на лека активност. Без да се наговарят, двамата колеги го ритнаха едновременно в ребрата. Лекарят изгуби съзнание, което им позволи да продължат разговора си.