Г. Зотов - Еликсир в Ада

Малинин започна послушно да натиска бутоните на мобифона. Калашников вече не гледаше към него, а изцяло се съсредоточи в по-нататъшното проучване на капсулата. В този момент унтерофицерът приключи разговора си и остави мобифона, а Алексей подбра четири ампули и като докосваше внимателно повърхността им, ги сложи в черна найлонова торбичка. Прехапал устни, той мислеше много напрегнато за нещо и въсеше вежди.

— Готово, вашброде — доложи Малииии и изтрака с токове. — Идват в пълен състав заедно с шефа. И не просто идват, а направо хвърчат. Всички са втрещени.

— И аз също — завъртя глава Калашников. — Но знаеш ли, ние няма да ги изчакаме. За съжаление ние също трябва да тръгнем, и то много спешно. Хайде, приготви се.

— Къде трябва да ходим? — стъписа се Малинин и застина с мобифона в ръка.

— На Земята — обясни спокойно Калашников. — И то веднага. Не се притеснявай, няма да се задържим дълго там, отиваме и се връщаме. Ще приготвиш ли някакъв багаж или можем да минем и така?

21 часа и 55 минути

Телевизионният водещ от 101-ви канал Влад Кистев беше горе-долу в същото настроение, в което бе и красавицата Лилит след посещението на брат си. И може би дори в по-лошо, защото вече от един час седеше и си блъскаше главата какво интересно да съобщи в централната новинарска емисия, която започваше след пет минути.

Седмицата беше ужасна. Рейтингите падаха като есенни листа, а преситените хора се бяха самозабравили. Каквото и да им покажеха, дори ексклузивни снимки на Ева Браун без гащи, нищо не им харесваше. Коментарните предавания изобщо не се гледаха, специалните репортажи — също. И наистина, кого би могъл да изненадаш в Ада с документален филм за някой прочут човекоядец, при положение че през последните двайсет години той живееше в съседния апартамент?

И въпреки че на всяка планьорка настоятелно искаше от хората си нещо ексклузивно, нямаше съмнение, че в Града просто не може да се намери истинска сензация. Конкуренцията ги изпреварваше за всичко и как нямаше да го прави с техните хонорари… Например Хел NN можеха да проследяват пряко в ефира пристигането на VIP-души в Града като Слободан Милошевич (този репортаж беше направо блестящ) още от Адските порти, да направят токшоу дори от деветия кръг, да вземат интервюта от интересни личности, които още не бяха изтъркани от непрекъснато показване. Но той откъде можеше да вземе толкова злато? Счетоводството не одобряваше такива скъпоструващи проекти. Добре, че поне рекламата спасяваше положението, още повече че съгласно закона тя трябваше да заема не по-малко от половината ефирно време, а по възможност и повече. Но трябваше с нещо да привлечеш и вниманието на зрителя.

Кистев въздъхна. Как ли пък няма да го хванеш тоя подлец. Цензурите от Ведомството вече го изтормозиха — в това предаване забелязали „леки намеци за хумор“, в другото гадориите не били на ниво и се долавял „излишен позитивизъм“, риалити шоуто не било достатъчно досадно и според рейтинга, докато го гледали, само една трета от зрителите заспивали и едва на една десета от тях им се гадело. Да, бе, тези чиновници си въобразяваха, че могат да учат телевизията как трябва да работи! Като че ли не знаеха какво е нужно, за да се направят досадни предавания.

Друг е въпросът, че трудно можеше да се седи на два стола, защото от тях всъщност се искаше невъзможното — хем хората да гледат телевизия, хем в същото време да им се повръща от нея. Няма спор, че на Земята постигаха това без проблеми, но, извинете, само че тук контингентът беше съвсем различен! И изобщо не се знаеше в каква дупка щяха да хлътнат, ако не бяха пуснали спасителното риалити шоу „Стон 2“. Добра беше и идеята за токшоуто „Врати“, в което гостите, провокирани от водещия, се биеха в ефир, но се наложи да го спрат, защото зрителите в студиото се заразиха от агресията и започнаха да налагат охраната, техниците, осветителите, а също така и самия водещ, който поиска да му увеличат заплатата. Направо са откачили, и без това вземаха по двайсет хиляди златни дублона и пак не им стигаха. Тъй че им беше по-лесно да го спрат.

Кистев погледна с помръкнал поглед данните от последните рейтинги, подготвени от отдела по маркетинг. Да, нещата вървяха все по-зле и по-зле. Толкова пари потрошиха за грандиозното представяне на сериали като „Златният телец“ (лично шефът одобри хумористична версия за похожденията в пустинята на пророка Мойсей) и „Доктор Трупаго“ (поредния филм на ужасите за един зомбиран лекар-маниак), но и двата се провалиха като гледаемост. А пък в тях участваха най-големите звезди — и Борис Барлоф, и Евгений Леонтиев, и Жерар Филип! Много обидно му беше, направо му се плачеше. Ето и сега имаше страхотна тема — серийни убийства в Ада, направо трепач! Но откъде можеше да вземе информация? При роднините на жертвите не пускаха никого, органите на реда все едно че бяха онемели, блоковете бяха отцепени, беше забранено да се снима и те бяха принудени да пускат в ефир само разни безлични експерти криминолози. Но кой имаше нужда от скучните разсъждения на тези говорещи глави?