Г. Зотов - Еликсир в Ада

— The end — изрева с цяло гърло, обобщавайки разговора кой знае защо на английски Калашников, прехапа устна и изкрещя с всичка сила, преминавайки във фалцет и надвиквайки сатанинския грохот на китарата на „Blind Guardian“.

— Ей, по-бързо! Докога ще те чакам!

С известно закъснение Склифасофски разбра, че тези думи не се отнасяха за него.

22 часа и 01 минути

Лилит беше бясна. Посещението на скъпото й братле направи на пух и прах всичките й планове за романтична вечер. И това беше първата причина. Втората се коренеше в това, че искаха да я убият, а тази новина нямаше как да подобри настроението й. Третата бе, че докато размахваше ръце по време на оживената дискусия, тя счупи нокътя на показалеца си и тази трагедия надхвърляше ужаса на предишните две. Казано накратко, прекрасното настроение, което имаше сестрата на шефа сутринта, привечер вече беше развалено. Не биваше да излиза навън, не биваше да застава до прозореца и не биваше да ходи до вратата. Трябваше да седи като пълна глупачка, а най-важното бе, че не се знаеше колко щеше да продължи това — един ден или цяла седмица. Срязаха дори кабела на телевизора й, за да „не се изнервя от лошите новини“. Като че ли някога бяха съобщили поне една добра новина!

За разлика от високопоставения си роднина Лилит не се отличаваше с уравновесен характер. Девойката най-много се вбесяваше от дългогодишните спорове по темата дали изобщо е възможно тя да е съществувала някога. Лилит дори се съгласи да пожертва спокойствието си, за да включат дома й в задължителната програма за посещения на екскурзиантите от Рая, но много от тях не се убеждаваха даже и след това. „Някои богослови изследователи най-сериозно твърдят, че съществуват свидетелства за разрива между Адам и Ева след изгонването им от библейския Рай, защото Адам е заживял с предполагаемата сестра на дявола — демоничната жена на име Лилит, и от тяхното съжителство се родили няколко адски същества 17 17 Такава версия наистина съществува най-малко от хиляда години. — Б.а. “.

Направо звучеше прекрасно — „някои богослови изследователи“! Излизаше, че на повечето хора изобщо не им пукаше дали наистина е съществувала или не. Щом скъпата и любима църква не потвърждава това официално, значи теб изобщо не те е имало на света… И точно по тази причина оная змия Ева сигурно си седеше и се хилеше злорадо, показвайки яките си зъби, защото бе постигнала целта си.

Лилит намести машинално пищните си гърди, които се бяха поизмъкнали от сутиена, и мислите й отново се насочиха към неочакваното посещение на родния й брат. Виж го ти него, след всичко, което се случи, имаше и наглостта да дойде в дома й без предупреждение! Животно такова! Ако не бяха свинските му интриги, животът й можеше да се подреди много добре. Щеше да си живее спокойно само за себе си, тъй като много се обичаше, и нямаше да закача никого. Но неочаквано братлето й влезе в ролята на сваха и започна да мърмори: „Ах, Лилитка, ах, слънчице мое, защо си все сама, сестрице, нека да те запозная с един много свестен мъж.“ Разбира се, че беше сама, защото едно неомъжено момиче просто нямаше как да се запознае с когото и да било, тъй като дискотеките още не бяха създадени, брачните ангели не съществуваха, а на Земята имаше само един мъж и той беше обвързан. А пък братлето й вечно си търсеше някакви занимания и не стига, че с подлите си номера с ябълката изхвърли Адам и Ева от Рая, ами на това отгоре бе решил да провокира и развода им.

Общо взето, той им уреди романтична среща с Адамчо. За една нощ построи специално кафене, в което музиканти от Ада изпълняваха сърцераздирателни блусове, а сервитьорките направо хвърчаха из залата. Естествено, през този ден там нямаше други посетители, пък и не би могло да има. Те се запознаха, харесаха се, започнаха да се срещат, а след един месец тя се премести при него в гората и там си народиха деца. И всичко щеше да е наред, но след пет години любовта премина, розите увяхнаха и Адам се върна при Ева.

Колкото и сълзи да проля, колкото и скандали да вдига, колкото и да ходи при брат си, за да въздейства на изменника и да го накара да се върне в семейството, нищо не постигна. Братлето й най-нагло заяви, че сърдечните й проблеми не го интересуват и че си има достатъчно други ангажименти, тъй като на Земята се бяха появили нови хора и беше време да започне да действа активно, за да ги отклони от правия път. И стана точно така. Той успя да постигне своето с онзи… как му беше името… с Каин. А това, че децата останаха да растат без баща, защото тази мръсница Ева не пускаше Адам при тях дори в неделя, и че Лилит така и не видя никаква издръжка, изобщо не трогваше брат й. Пък и за каква издръжка можеше да става дума, при положение че парите още не бяха измислени. Може би трябваше да й праща банани? Естествено, той постигна целта си от разрива между Адам и Ева и натри носа на Гласа, така че изобщо не му беше до съсипания живот на сестра му. Маман я подкрепи, доколкото можеше, и гледа внуците си, докато им поникнаха рогца и опашчици, но разривът с Адам оказа силно влияние върху Лилит, и след като се раздели с първия човек на Земята, тя така и не създаде друга дълготрайна връзка.