Г. Зотов - Еликсир в Ада

— Знаеш ли, а на мен ми е все едно — отбеляза флегматично Калашников. — Вече някак свикнах с Града. Естествено, поогледах това-онова, докато те чаках. Според мен в столицата почти нищо не се е променило. Вече не яздят коне и ако се съди по рекламите, пият предимно бира вместо водка, но иначе всичко си е все същото. Дори кочияшът на таксито първо ми поиска тройна цена, мръсникът, явно разбра, че съм пришелец.

— Като ви слушам, май всичко това дори не ви учудва — избоботи Малинин. — Държите се толкова спокойно, сякаш не сме дошли от Ада, а сме пристигнали от Жмерники да се позабавляваме по време на отпуската.

— Мен вече нищо не ме учудва, братле — обясни Калашников. — В началото ми беше много странно да ходя на работа в един автобус с Иван Грозни и Леонардо да Винчи, но сетне свикнах. По принцип на човек му е присъщо да свиква с всичко.

— Така е — съгласи се охотно Малинин. — Между другото, преди един месец видях в приемната на шефа тоя Леонардо да Винчи. Беше дошъл да вдигне скандал, оплакваше се и питаше не може ли да се направи нещо с някакъв си Дан Браун, да го поболеят от чума или поне от холера. Човекът беше съгласен да го заразят дори с вируса на ебола и по всичко си личеше, че е съвсем отчаян.

— А шефът какво каза?

— Нищо — разпери ръце Малинин. — Засмя се. Какво ти пречи, вика. Сега хората не ходят в музеите и не разглеждат галериите, а така току-виж у младите се породил интерес към твоето творчество. Негативната реклама, вика, е два пъти по-ефективна.

Калашников като че ли не го чуваше и се вглеждаше мрачно пред себе си.

— А вие не искате ли да се отбиете вкъщи, вашброде? — смени темата Малинин.

— Не — сви рамене той. — Кого ще намеря там? Повечето от моите познати и близки от цивилния живот изпукаха от глад, а пък онези, които оцеляха, отдавна са измрели.

Алексей излъга. Самият той без малко не закъсня заради това, че търси гроба на Алевтина на старото гробище. Но не намери нищо — нито паметника, нито оградката. И половин час рида като идиот.

Те излязоха на поляна, обляна от лъчите на изгряващото слънце. Малинин освети допълнително с фенерчето си пътечката, която водеше към хълма, и лекичко потръпна.

— Вашброде, тук има цяла локва съсирена кръв. Не е ясно каква е. Може някоя мечка да е разкъсала крава? Имам гадно чувство. Никакво оръжие ли не носите?

— За съжаление не нося — констатира Калашников. — Откъде да намеря оръжие за пет часа? Взех само един кухненски нож от магазина. Когато троших катинара, си раздрах ръката и сега ме боли. Знаеш ли, все пак е много гадно да си смъртен. В Града вече свикнах всяка рана да зараства за един час, а пък тук е пълен ужас.

— Я не ме баламосвайте — тросна му се за пръв път от сто години Малинин и Калашников го погледна изненадано. — Че как ще се справим без оръжие?

— Нали се справихме с доктора — махна с ръка Калашников, изкачвайки се към върха на хлъзгавия стръмен хълм. — А той имаше много по-опасно оръжие. Но, от друга страна, ще ти кажа честно, че няма да ни е лесно. Разгледах подробно досието на отец Андрей в един Интернет клуб, докато му търсех адреса. Доста костелив орех е той. Къде ли не е бил, ходил е дори в Кавказ като Лермонтов. Сигурно под възглавницата си крие нещо огнестрелно, а пък ние нямаме такива пушкала. И предчувствието ми подсказа, че той разиграва театър с нас като господин професора. Ще ни гръмне още щом ни зърне. Няма да му е за пръв път.

— В такъв случай какво ще правим с него? — посърна Малинин.

— Ще умрем — извиси глас Калашников, крачейки по мократа трева. — Добре де, стига си треперил. Ще приложим изпробваната схема а ла Склифасофски — аз ще вляза и ще му отвлека вниманието, а ти ще се появиш след това и ще го цапардосаш по главата… Е, ако успееш. Все пак това е къща на село, а не небостъргач. Няма нищо сложно, ще влезеш през прозореца от задната страна. Ако се съди по информацията във вестниците, помощникът му се е удавил преди три дни и той живее съвсем сам.

— Може би все пак ще ми кажете какво е станало там, преди да се втурнем да умираме за втори път? — вбеси се окончателно Малинин и демонстративно се закова на място.

— Ама че упорито магаре си ти — изплю се ядосано Калашников и също спря. — Какво да ти разкажа, няма никакви тайни, би могъл да се сетиш и сам. Ако сега не изпратим добрия отец Андрей право при нас в Града и не подпалим скромното му жилище от всички страни, ще загине целият свят, просто ще настъпи краят на света. Надявам се, че си доволен от този отговор?