Г. Зотов - Еликсир в Ада

Автоматът се озова притиснат с дулото надолу между телата на борещите си. Отец Андрей удари силно с глава окървавеното лице на мъжа и изви с професионален жест китката му. Чу се гадно хрущене на счупени кости и нападателят се разкрещя, но така и не отдръпна впитите си в гърлото му ръце. Пред очите му притъмня, той се опита да измъкне заклещеното оръжие, поемайки си трескаво въздух, събори противника върху себе си и в същия миг върху главата му се стовари един стол.

Губейки съзнание от болка, отец Андрей се опита да натисне спусъка на автомата, но ръката му не се покори, защото от сухожилието му стърчеше дръжката на нож, а той дори не бе забелязал как се е забил в нея. Калашников замахна и го удари повторно по главата, а тънещият в мрак свят се взриви на милиарди ярки искри в очите на лидера на сектата.

Калашников издърпа настрани Малинин, който бе паднал заедно с отец Андрей. Той хъркаше и кашляше, бълвайки кръв. Дясната му ръка беше неестествено извита, а от мястото, където бе счупена, стърчеше жълта кост. Алексей съблече ризата си, разкъса я със зъби и започна да бинтова простреляните гърди на унтерофицера.

— Недейте, вашброде — прошепна едва чуто раненият, опитвайки се да отблъсне щабскапитана. — Май че вече умирам. По дяволите, толкова ме боли. Много е гадно да умираш за втори път, честна дума, по-лошо е дори от първия. Ох-х-х… мамицата ви мръсна, да пукнете дано… Много ми е студено. Справихме ли се с него? Кажете ми, преди да умра, това ли е краят?

— Да — потвърди Калашников, вторачен в яркото петно, което се просмукваше в плата. — Това е краят.

предишната вечер, 22:00 часа

„Започва специалната ни емисия новини. Току-що наш източник от Ведомството, който пожела да остане анонимен, ни съобщи, че след специална операция служителите на шефа са задържали прочутия сериен убиец, който цяла седмица тероризираше Централния район на Града с жестоките си убийства. Ако сте прави, ще е по-добре да седнете, защото се оказа, че Ангелът на смъртта не е някой друг, а високопоставеният чиновник от медицинския отдел на Ведомството професор Николай Василиевич Склифасофски.“

На екрана се появи черно-бялата снимка на Склифасофски, на която беше заснет по време на срещата му с един император. Около тях се виждаха дами с дантелени шапки.

— Ще ви съобщим по-късно мотивите, тласнали мирния лекар към тези страшни престъпления — продължи Кистев. — А сега сме поканили за коментар един експерт — серийния убиец Анатолий Оноприенко, който ще ни разкаже технологията за залавяне на маниаци.

Без дори да погледне плешивия мъж, който се появи до Кистев, Юда изпусна дистанционното на телевизора. Неканената сълза, която се търкулна от окото му към коприненото одеяло, остави мъничко петънце.

Провал. Всичко се провали. И офицерчето, и шефът, и Гласът се оказаха далеч по-ефективни, отколкото предполагаше, когато си мислеше, че е оглавил вселенския заговор. Последната кандидатура не беше отишла на земята, а това означаваше, че краят на света нямаше да настъпи след шест дни.

Мамка му, ама че обидно! Всеки път, когато до освобождаването му от златната клетка оставаха броени секунди, винаги се случваше нещо! Изглежда, краят на света никога нямаше да настъпи и той беше само една абстракция също като комунизма. Гласът и шефът никога нямаше да се разберат за крайната дата, а самотните ентусиасти винаги ги застигаше печална съдба. И никой нямаше да разбере неговото отчаяние, болка и надежда, с които Юда столетия наред четеше хилядите еднотипни заглавия в жълтата преса, гласящи: „Сляпо момиче предсказа, че краят на света ще настъпи след една година в московското метро!“ Пълни глупости дрънка това ваше сляпо момиче! Също като баба Ванга — обещава, обещава и в крайна сметка преметна всички тази стара мошеничка.

Книгата… Е, Евангелието от Юда, естествено, щяха да го унищожат, та никой да не научи какво гласи ПРОРОЧЕСТВОТО, написано напук на апостол Йоан с неговите малоумни дяволи и конници на Апокалипсиса. И ПРОРОЧЕСТВОТО, и кандидатурите, и рецептата за еликсира разказваха на десет страници, че онова, което е създал ТОЙ, е лесно да се разруши, ако се изгуби два пъти повече време. Жалко, че самият Тринайсети не успя да се възползва от тази Книга, защото животът му грубо прекъснаха Изпълнителите, изпратени от Пилат. Че на това отгоре представиха всичко в стила на италианската мафия — уж той сам решил да се обеси. Да, бе, как ли пък не!