Г. Зотов - Еликсир в Ада

Черният ангел трябваше да стане новият властелин на оцелелите след края на света хора, които по чудо щяха да се спасят от пламъците на вулканите и от ужасите на земетресенията, той щеше да е единственият властелин на планетата, унищожил безкрайната власт на Ада и Рая, слагайки край на безсмисленото им вечно противопоставяне. Той имаше само един шанс да победи. Но очакването му, продължило две хиляди години, завърши с нищо. Книгата беше намерена, но в последния момент те успяха да строшат ръката, вдигнала меча на ПРОРОЧЕСТВОТО, който щеше да ги накаже.

Тринайсетият избърса сълзите си. Всичко свърши. Нямаше никакъв смисъл да се разстройва, защото не можеше да си помогне, като терзае измъченото си и без това сърце. Трябваше да се държи и да не показва на палачите си колко е разстроен. Сега щеше да седи тук неизвестно колко години — може би две хиляди, а може сто хиляди и трябваше да измисли с какво да се забавлява.

Май че щеше да е най-добре да се заеме отново със зулуския език, който доста позаряза през изминалата седмица. Така, а какво ли да си поръча за обяд? Да речем, голяма бутилка водка „Абсолют“ и цяла печена пуйка по пекински — с палачинки, с лук и със сметанов сос. Какво пък? Идеята не беше лоша.

малко по-късно, 7 часа и 55 минути

Малинин се чувстваше изключително зле. Импровизираната превръзка бързо се напои с кръв и сега тя се стичаше на тънка струйка по пода. Той гледаше със замъглени очи Калашников, който душеше тревожно въздуха и се оглеждаше.

— Извинявайте, вашброде — каза със слаб гласец Малинин. — Видях, че този гадняр се шмугна зад вас в мазето… И си викам: сполетя ни беда… Запалих клечка кибрит, за да намеря някакво желязо и дори забравих за бензина… И като тресна, едва успях да изскоча през прозореца…

Калашников трябваше да положи огромни усилия, за да не се разсмее в присъствието на умиращия.

— Странен финал се получи — разсъждаваше Малинин, кашляйки кръв. — Лично аз смятам, че в цялата история липсва любовна нишка. И романтиците би трябвало да добавят нещо. Да речем, някакъв вманиачен доктор да преследва някое момиче, а пък вие да го защитите, а сетне неусетно да се влюбите. Според мен това би било много готино. В трилърите винаги става така.

— Наистина — разстрои се Калашников. — Май изпуснахме романтиката. А пък имаше толкова много кандидатури и това изобщо не беше без значение. И Монро, и Клеопатра, дори и Лилит можеха да свършат работа. Разбира се, че е обидно. Нищо де, обещавам ти, че следващия път ще наваксаме.

— Внимавайте, вашброде… Ще запомня това — усмихна се Малинин и умря.

Калашников затвори очите му и сложи автомата на коленете си. В пълнителя му имаше още два патрона. Отец Андрей вече се бе съвзел. Лежеше на пода и гледаше Калашников с омраза, но в същото време не изпитваше страх, а по-скоро някаква смесица от уплаха и любопитство.

— Адска твар — изсъска мъжът в черно с къркорещ глас.

— Такъв съм — съгласи се охотно Алексей, разглеждайки изпръсканото с кръв брадато лице.

Отец Алексей малко се смути от откровения му отговор. Дискусията очевидно не вървеше.

— И защо трябваше да правиш това? — попита Калашников, възползвайки се от паузата. — Не ти ли стигаше властта над сектантите, да не би да си превъртял от скука? Искаше да управляваш Земята, така ли… отче?

— Хората заслужават това — простена дрезгаво отец Андрей. — Какво добро са направили в нашия свят? Навсякъде има само болка, смърт, кръв, ужас и страдания.

— Така си и знаех. Всички глобални маниаци говорят едно и също — смръщи се Алексей. — Трябва да си наемете добър пиар, чувате ли? И в киното, и в живота непрекъснато се леят едни и същи тиради. Няма ли поне веднъж някой да реши да сложи край на света просто защото го е изтормозила рекламата на йогурт?

— Аз не исках да управлявам — обясни отец Андрей. — Аз не съм Черния ангел, и през ум да не ти е минало. Канех се да застана на колене и да моля като покорен роб, поднасяйки властта на света на НЕГО. Исках да настане НЕГОВОТО царство.

— На НЕГО ли? — разсмя се Алексей. — Колко гениално! Вие, всички вие, които говорите и действате от НЕГОВО име, поне веднъж направихте ли опит да попитате самия НЕГО? Замислихте ли се дали самият ТОЙ иска това? През разтърсващо умната ти глава не е ли минавала мисълта, че ако ТОЙ пожелаеше, краят на света щеше да настъпи още утре? А не ви ли е жал за стотиците милиони хора, които ще загинат, когато земетресенията и цунами започнат?