Г. Зотов - Еликсир в Ада

— Събрахме информация от директора на митницата за вашето дежурство — отбеляза търпеливо той, загледан в очите на Андропов. — И научихме много интересни неща. Всеки път, ден-два преди да стане поредното убийство, вие сте били нощна смяна и упорито сте следвали този график. На Адските порти най-често сте посрещали неразпознати трупове, които на Земята са погребвали в общи гробове. Както свидетелства подкупеният от вас служител от транзитната зала, през ръцете ви са минали пет трупа със специални знаци, които през последните две седмици са пристигнали от едно и също място — от Ладиженското гробище в Подмосковието. Направихме справка по ДНК на тези хора и се оказа, че след като са пристигнали при вас, никой от тях не е попаднал в Града. В такъв случай къде са се дянали?

— Нямам представа — отвърна Андропов и стъклата на очилата му проблеснаха. — Това изобщо не ме засяга. Знаете ли, през моите ръце, както благоволихте да отбележите, всяка нощ минават страшно много души. Аз работя както с клошари и терористи, така и с короновани особи, а къде отиват те след това, изобщо не е моя работа. Мисля, че ще спестите време и на себе си, и на мен, ако поискате информация от Главния съд. А в транзитната зала бях за последен път преди двайсет и четири години и там нямам познати.

— Естествено — кимна Калашников. — Няма за какво да ви спипаме. Но ние успяхме да научим още нещо. Вие сте имали контакт с носфератуса Хензел, който в момента е обявен за общоградско издирване. И точно вие сте разследвали доноса срещу вампира, когато го обвиниха в контрабанда на сушена кръв през вашия участък, а сетне го оправдаха.

— Само че не съм го оправдал аз — сви рамене офицерът със зелена униформа, — следствените органи го оправдаха. Просто не намериха доказателства и толкова.

— Много удобно — наведе се към него през масата Калашников. — Първо го хващате със стоката, а сетне — хоп! — и всички улики изчезват, а вампирът става ваш длъжник до гроб, сиреч, през близките един милион години, ако не и повече.

— Ако разсъждаваме по тази логика, той е бил длъжник на много хора — отбеляза любезно Андропов.

— Включително и на Дракула, който взе Хензел на работа, когато киснеше из баровете. Разбирам, че вие сте официално лице, но прекъсвате работата ми с вашите глупости.

Калашников въздъхна тежко и завъртя врат като уморен вол, който цял ден е бил принуден да оре на полето. Трябваше да сложи край на любезностите и да премине по същество.

— Скъпи мой, това тук все пак е един най-обикновен Ад, а не правова държава — обяви той и се ухили. — Можем да разиграваме сцената с интелектуалния разпит колкото си щем. Но ако поискам, аз мога да ви щракна белезниците и моментално да ви закарам в нажежения карцер. И там вие много бързо ще кажете кои са били онези неразпознати хора, и дори ще се молите да ви изслушат. Макар че защо трябва да се мъча, като и без това всичко е ясно. Явно е, че са били използвани като контейнер, с който течността, наречена вещество, е била вкарвана в Града. Вие сте извършвали лично огледа им по време на дежурствата си и вероятно вие сте човекът, който след това ги е ликвидирал.

— В такъв случай какво възпира ваше благородие да ми сложи белезниците? — усмихна се Андропов, без дори да се стресне. — Защо разиграваме тази комедия? Вие ще ме арестувате каквото и да ви кажа. Дори да съм невинен, ще се озова в карцера, а ако съм виновен — още повече.

Алексей не успя да възрази на тази много логична мисъл, тъй като вече за втори път през последния час удряха по вратата на кабинета толкова силно, сякаш се опитваха да напъхат слон през ключалката. Тъй като разбра, че напиращите зад стената няма да се успокоят, той стана и превъртя ключа. В същия миг Малинин връхлетя в стаята, прелетя покрай него, удари се в масата и падна на пода. По всичко личеше, че преди това той се бе засилил, за да блъсне вратата с рамо.

— Какво искаш! — извика Калашников.

— Включете мобилния си телефон, вашброде — изпъшка Малинин от пода. — Убили са Дракула. Посред бял ден, в пресечката между улица „Копитна“ и булевард „Смърт“.

— А той какво е правил там, нали денем вампирите спят? — изненада се Алексей, вече забравил за Андропов.

— Получил бележка от един търговец на едро от китайския квартал с предложение да му продаде голяма партида сушена кръв — обясни унтерофицерът. — Такива преговори винаги се провеждат на четири очи. Общо взето, прецакали са го като последния хлапак.