Г. Зотов - Еликсир в Ада

— Моят принцип гласи, че винаги е по-добре да потвърдя информацията от прекия източник — каза спокойно Гласът. — Но какво означава, че почти сте го заловили?

— Оказа се, че в събитията, свързани с убийствата и с вкарването на светена вода в Града, са замесени много повече хора от Ведомството, отколкото си мислех в началото — призна шефът с явно нежелание. — В момента Калашников разпитва един митничар, за когото смята, че е прекарвал веществото от Земята в Ада и че точно с негова помощ са избити хората при нас. Този митничар е бивш генерал от КГБ. По всичко личи, че точно той ни е подслушвал, в резултат на което Поръчителят е решил да ликвидира Менделеев.

— Охо, значи това вещество все пак е прониквало през твоите прочути Порти? — каза подигравателно Гласът. — Наистина е трябвало да възложиш изграждането им на друга строителна бригада. А ти не можа ли да се сетиш за това по-рано? Всички улици в Града гъмжат от десетки хиляди служители на ЦРУ, на КГБ, на „Сигуранца“, на „Махабарат“, на тайните имперски ликтори, на Гестапо, а пък ти ми говориш за някакъв самотен талантлив питомник на техникум с електронен бръмбар! Какво мога да ти кажа… Няма да се изненадам, ако скоро дори собствените ти чистачки започнат да правят заговори срещу теб.

— Много смешно. Да не би ти да подсказваш шегичките на Петросян? — озъби му се шефът.

— Не — отсече Гласът. — Много добре знаеш, че това го правиш ти. Кой друг, освен теб би се сетил да измъчва така хората? Дори не споменавам риалити шоуто „Стон 2“. Как можа да измислиш такова нещо! Дори Хитлер не е стигал до такъв садизъм. Какво лошо са ти направили руснаците, че да ги наказваш по този начин? Дори епидемията от чума беше по-благородна.

— Не е ли готино? — възрази му развеселено шефът. — Между другото, моите пиари са само професионалисти. А на теб стиска ли ти да врътнеш едно риалити шоу за спасението на душата? Можеш да не ми отговаряш. Зная, че освен полуслепите бабички никой друг не би могъл да гледа подобно менте. В момента единствено сексът, кинтите и завистта са в състояние да привлекат една душа.

— Професионалисти ли казваш? — подсмихна се Гласът. — Но ако не греша, само преди пет минути ти сам се изпусна, че няколко твои служители… Всъщност кои са останалите?

— От останалите засега сме спипали само един, но с него се случи нещо много неприятно — вкисна се шефът. — Това е нашият служител Краузе от отдела за оперативно разследване. Тук имаш право. Можех да се сетя и по-рано, ако бях взел предвид злобните погледи, които хвърляше на Калашников по време на заседанията, и това, че се стараеше да оспори методите му в мое присъствие. Естествено, в моя Град всички са такива. Нима някой нормален чиновник ще се озове в Ада, ако не е завистник и интригант? Но, честно казано, точно от германеца не очаквах такива изненади.

— Е, не си на Земята. Тук всичко се променя — констатира философски Гласът.

— Така е, но дори и аз не мога да свикна с това — съгласи се шефът. — Тъй че, общо взето, преди известно време той решил, че е ударил неговият час. Калашников му наредил да претърси жилището на един вампир, който беше свързан със серията убийства. Краузе го претърсил. По време на обиска открил под тапетите ключ от багажна клетка на гарата, но не го показал на останалите служители и го скрил. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата разбрал откъде е ключът, тъй като на него имало знак на гарата. Краузе отишъл тайно на гарата и започнал да проверява клетките една по една, докато не открил онази, чиято ключалка съответствала на ключа. Взел златото и кутийката с дозата вещество и ги скрил на работното си място. По-късно, докато извършвали огледа на жилището на убития Менделеев, той забелязал бележника с химическите формули сред останалите книжа, но не могъл да го вземе тайно, тъй като наоколо имало доста хора. Влязъл в компютъра с архива с чужд IP адрес и открил паролата за сейфа с веществените доказателства, без да знае, че той е сгрешен. А когато сейфът не се отворил, Краузе изгубил самообладание и се опитал да го разбие с помощта на оксижен. И едва след това този наш хубавец отишъл заедно с Ван Ли на гарата, сякаш нищо не се е случило, и там разиграл достойната за наградата „Оскар“ сцена с изненадата си, когато посочената от служителя в приемното багажна клетка се оказала празна.

— Мда-а-а… — проточи разочаровано Гласът. — И защо са били нужни всички тези византийски интриги? Само за да седне на мястото на началника си ли? Умът ми не го побира.