Г. Зотов - Еликсир в Ада

— Знаеш ли, и аз бях потресен от това — съгласи се шефът. — Кариеризмът е хубаво нещо, а тщеславието е един от любимите ми грехове, благодарение на който хората се озовават в Града, но не чак до такава степен. Този малоумник обърка всички карти! Ние предполагахме, че Краузе е тайната къртица и работи за килъра, но се оказа, че той просто е искал да прецака началството си. Мислел е, че ще залъже Калашников, ще ме убеди, че той е некомпетентен, ще ми даде доказателства за успехите си и аз ще изгоня Алексей, а пък него ще направя шеф на отдела. И сега седя и си блъскам главата какво да го правя.

— Ще го изпепелиш ли? — поинтересува се равнодушно Гласът.

— Първото ми желание беше точно такова — призна си шефът. — Но вече се поуспокоих. Засега ще го подържа малко в ареста, докато всичко приключи. А пък сетне току-виж го изпратя да обитава деветия кръг. Нека там да пасе пингвините. Тук нямам нужда от глупаци.

— Вече ти казах, че трябва да изгониш целия си отдел „Кадри“ — изсумтя Гласът. — Мислиш ли, че е нормално да се създава такъв бардак? Разбирам, че нямаш кой знае какъв избор, но ако те по цял ден си мечтаят как да се изяждат взаимно на работното място, как ще заловят убиеца? Ох, без малко да забравя! Калашников нали се срещна с Тринайсетия?

— Срещна се — потвърди шефът. — Но без резултат. Юда поставил условие, което трябва да изпълним, за да разчитаме на неговата помощ. Но то е неизпълнимо.

— Сещам се за какво става дума — отсече Гласът. — Всяка година редовно получавам от него писмо с молба да се срещне с мен за двайсет минути. Но аз не искам да го виждам. Такива шегички трудно се забравят — той ме целуна, а сетне римляните ми извиха ръцете и ме помъкнаха нанякъде. Меко казано, това беше неприятно, без дори да споменавам какво стана после.

— Но нали ти призоваваш всички да прощават — клъвна го шефът. — И това е твой принцип, не е ли така?

— Аз отдавна съм му простил — призна си Гласът. — Но не съм длъжен да се срещам с него.

— Добре де, много добре зная — отбеляза нетърпеливо шефът. — Не понасяш никакви шеги.

— Това не е смешно — изсъска Гласът.

— Разбира се, че не е смешно — ядоса се шефът. — Нощем можеш да съчиняваш такива шегички за Петросян, че като ги чуят, хората да се хващат за главите и да си удрят челата в телевизорите. Така ще унищожиш и последната им капчица чувство за хумор. Общо взето, Юда каза само едно важно нещо. Малко преди да умре, Тринайсетият написал своята летопис — Евангелието, в което предсказал подробно текущите събития. И в него е казано как ще свърши всичко това. Чел ли си го?

— Защо да го чета? — подсмихна се Гласът. — И без това зная всичко.

— Твоята информираност направо ме убива! — Шефът подскочи на място. — Но когато имам нужда от нещо, не мога да измъкна дума от устата ти! Ако ни беше разкрил тайната веднага, отдавна да сме заловили убиеца. И на Менделеев нямаше да му се случи нищо. Само че ти предпочиташ да се държиш като в детската градина — зная, но напук няма да кажа.

— Моят стил си е такъв, какъвто си е, всичко зависи от моята воля. — Ако ти по цял ден и по цяла нощ не измисляше разни неща като епидемиите, войните, глобалното затопляне и „Стон 2“, може би също щеше да знаеш повече. Предполагам, че ще ми кажеш, че не бива да подхващаме този спор. Но по-добре ми кажи как светената вода все пак е успяла да проникне в Ада?

— Искаш да организираш експорт ли? Или отново се нуждаеш от потвърждението на първоизточника? — пошегува се мрачно шефът. — Няма проблеми, ще ти кажа. Аз съм много по-скромен от теб.

— Да, бе — съгласи се Гласът. — Че кой се съмнява в това? Ти си невинен като зайче.

Шефът се престори, че не е доловил иронията, и петнайсет минути обяснява на Гласа подробния състав на веществото и причината, поради която то минава безпроблемно през силовото поле на Адските порти. Не пропусна да вмъкне в разказа си и личното си мнение, че явно, докато веществото се приготвя, се извършват и магьоснически ритуали за подсилване на свойствата му. Резултатът бил уникален във всяко отношение. Но не са успели да научат името на земния жител, който е успял да приготви тази гърмяща смес. В тайна оставало и името на убиеца, когото той наел.

— Знаех си, че не си прав — обобщи с облекчение Гласът. — В такъв случай ще пуснем ли отново туристите от Рая в Ада? Туристическите фирми вече цяла седмица стоят без работа.

— Добре де, нека да дойдат — избоботи шефът. — Нищо страшно не се е случило. Както е известно, всички, освен теб грешат. Но аз много сериозно се притеснявам за информацията, която съдържа Евангелието от Юда. Той казал на Калашников, и то много спокойно: „Потърпете още малко, скоро всичко ще свърши.“ И точно това не ми харесва. Ние вече стигнахме до Свръзката и сме на крачка да спипаме килъра, но въпреки това имам тревожно усещане.