Г. Зотов - Епидемия в рая

— Аля — каза Калашников.

— Льоша — отвърна Алевтина.

Той я хвана за ръката и установи, че пръстите й са същите, както ТОГАВА — топли и живи. Калашников ги целуваше и търкаше бузата си в нейната като кученце. Алевтина го прегърна през врата и застена високо, сякаш изпитваше силна болка.

Шумът зад вратата се засили.

— Не мога — каза твърдо Алевтина. С неподозирана сила тя разкъса копринения си хитон и прекрачи падналата на пода дреха. — Нека това стане сега, Льоша. Нека да го направим. След това ще отида в Ада, така ли? Не ми пука.

— Не ми пука — отвърна като ехо Калашников, сграбчи я в прегръдките си и полудял от аромата на кадифената й кожа, впи устни в нейните. Розите се пръснаха по пода.

Привлечен от неясните звуци, които се разнасяха от стаята, възрастният ангел докуцука лениво до вратата и погледна през шпионката. Онова, което видя, го накара да изпусне ключовете и да потръпне, обзет от първобитен страх. Старецът натисна дръжката, но тя не поддаде. Явно предвидливо бяха затиснали с нещо вратата от другата страна. Изпаднал в паника, ангелът забарабани по желязната й повърхност, но не само, че не му отвориха, а по всичко личеше, че нямаха и намерение да го направят. Задушавайки се от ужас, ангелът се втурна по коридора и излезе на площадката пред входа на вилата. Наблизо в колесницата седеше Вартоломей, разлистваше неизменните „Жития на светците“ и току поглеждаше към ръчния си часовник.

— Какво има? — попита той учудено изплашения ангел.

— Там… Там… — задъхваше се ангелът. — Там те… Право на пода… Такива неща… Трябва да обявим тревога… Кошмар… Как изобщо посмяха… Това е прелюбодейство…

Вартоломей прихна и прикри устата си с ръка, но осъзна, че не може да се сдържи, отпусна се назад на седалката и смехът му се разнесе като гръмотевица. Ангелът облещи жално очи. Явно началникът не му вярваше.

— Видях ги с очите си — опита се той да поправи грешката. — Надникнах там, а те…

— Надникна ли? — изрева Вартоломсй. — Хората не са се виждали сто години и са се усамотили само за минутка! А ти, уродливо говедо, ги наблюдаваш през дупката като в парижко пийпшоу, така ли? Да не си посмял да им пречиш…

И той завря в носа на ангела косматия си юмрук с големината на малък пъпеш.

— РАЗБРА ЛИ?

Ангелът, в чиято глава всичко окончателно се обърка, първо отскочи, сетне постоя малко на едно място, опитвайки се да разбере нещо, и накрая седна върху пясъка на плажа.

Вече забравил за шашардисания ангел, Вартоломей прелисти страницата.

— Извратеняк…

понеделник, 12 часа и 27 минути

Седнал във високото сребърно кресло под огромното пано във вид на две скръстени криле, Вартоломей оглеждаше съсредоточено присъстващите с небесносините си очи. В него бавно и полека кипваше студена ярост. Това беше направо разтърсващо. Тук призори беше станало такова нещо, а на тях изобщо не им пукаше и дори не обсъждаха случилото се. Разказваха си вицове, пиеха светена вода и се шегуваха, като рисуваха на служебните листове карикатури с нимби и кокоши криле. Беше минал само един час, откакто той заедно с милата компания на принц Дмитрий и кочияша Сурен изпратиха уморения, но доволен Калашников и сънения Малинин на райския експрес. И вече страшно съжаляваше, че се бе ангажирал с тази работа до обяд. Защото тук не можеше да се издържи и минута. В специалните части беше далеч по-спокойно, още повече че отдавна вече не трябваше да изгарят никакви градове, тъй че си седяха кротичко, играеха шах и обучаваха ангелите новаци, които много рядко постъпваха в базата.

Вартоломей Всемогъщи… И каква полза имаше от тази тежка титла, ако дори дребните чиновници в офиса не ти обръщаха никакво внимание?

Вартоломей претегли чашата вода в ръка и я запрати по часовника на стената, а той се стовари на пода с жален звън. Около него се търкулнаха винтчета и бурмички.

Присъстващите замлъкнаха. Някой се завря под масата, но го измъкнаха оттам.

— Казвайте по същество какво става при вас? — попита Вартоломей, сякаш нищо не се е случило.

Един чипонос ангел извади някакво винтче от дългата си коса и стана от мястото си, стиснал пред себе си огромна кадифена папка с райския герб.

— Основният въпрос в дневния ред е: какво ще обясним на праведниците? — каза той, примигвайки нервно с гъстите си мигли. — Хората искат да знаят…

— Нищо няма да им обясняваме — отвърна спокойно Вартоломей.